Обикновена орешарка
| Обикновена орешарка | ||||||||||||
 | ||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||
| ||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||
P.Kumm., 1871 | ||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||
| Обикновена орешарка в Общомедия | ||||||||||||
| [ редактиране ] |
Обикновената орешарка, наричана също есенна миризливка, сивушка и чучулетка (Clitocybe nebularis), е вид ядлива базидиева гъба от семейство Есенни гъби (Tricholomataceae).
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Шапката е едра и месеста, достигаща до 18 cm в диаметър. В ранна възраст е дъговидно извита с подвит навътре ръб, а в напреднала възраст е разперена до плоска. Кожицата е суха, гладка, в средата сива или сиво-кафява, като периферията постепенно изсветлява, понякога почти до бяло. Покрита е с белезникав налеп, който с възрастта изчезва. Пънчето е стабилно, бухалковидно, често влакнесто, на цвят бледосивкаво, кремаво или белезникаво. Месото е дебело и твърдо, бяло, а вкусът му е приятен и с характерен сладникав мирис. Гъбата е ядлива, но заради миризмата се използва най-често консервирана.[1]
Макар и много рядко, върху разлагащи се плодни тела на обикновена орешарка е възможно да поникне дребната гъба Volvariella surrecta.[1]
Местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Среща се много често през септември – октомври, като расте на групи или в самодивски кръгове в иглолистни, смесени и най-вече в широколистни гори.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 68.
| ||||||||
