Comfortably Numb

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Comfortably numb
Песен на Пинк Флойд от албума The Wall
Записанa 1979 г.
Издаденa 30 ноември 1979 г.
Стил прогресив рок, хард рок
Времетраене 6:23
Композитор Дейвид Гилмор, Роджър Уотърс
Език английски

„Comfortably Numb“ (в превод от английски „Удобно безчувствен“) е песен на английската рокгрупа Pink Floyd от двойния им албум „The Wall“ („Стената“) от 1979 година. Работното ѝ заглавие е The Doctor („Лекарят“). Издадена е през същата година и като сингъл заедно с песента Hey You. Текстът на „Comfortably Numb“ е написан от Роджър Уотърс, а музиката – от Дейвид Гилмор. Песента е една от най-известните на групата и по-специално с китарните си сола. През 2004 година, е поставена на 314-та позиция в класацията на списание Rolling Stone за 500-те най-велики песни на всички времена. Тя е и последната песен, която Уотърс, Гилмор, Райт и Мейсън изпълняват заедно през 2005 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от повечето песни в „The Wall“, които са написани самостоятелно от Роджър Уотърс, по-голямата част от музиката на „Comfortably Numb“ е дело на Дейвид Гилмор, който преди това е записал инструментала като демо по време на записите за неговия първи соло албум с надеждата, че ще му послужи по-късно.

Песента е една от двете в албума (заедно с „Mother“), която има самостоятелно звучене, а не прелива плавно от или във някоя от съседните.

Според списание Rolling Stone, текстът на песента хрумва на Роджър Уотърс докато е под въздействието на успокоителни, които са му инжектирани срещу стомашни спазми преди концерта на Pink Floyd във Филаделфия, който е част от турнето им In The Flesh от 1977 година.[1][2] „Това бяха най-дългите два часа от моя живот“, казва Уотърс. „Да се опитвам да правя шоу докато едвам успявам да повдигна ръката си“. Преживяването му дава идеята, която впоследствие е претворена в текста на „Comfortably Numb“.

При записа на песента Уотърс и Гилмор имат творчески противоречия за звученето: Гилмор настоява за по-гръндж стил на стиховете. В крайна сметка песента е записана в албума с началото, предпочитано от Уотърс, и финалното соло на Гилмор. По този повод по-късно Гилмор казва: „Карахме се за „Comfortably Numb“ като луди. Беше наистина жестока битка, която продължи с векове.“[3]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Наред с останалите песни от The Wall, „Comfortably Numb“ разказва част от историята за главния герой на албума, Пинк. В песента се разкрива борбата на Пинк да възприеме околния свят и по-специално взаимоотношенията между лекаря на Пинк (чиито реплики се пеят от Уотърс) и Пинк (чиито мисли са изразени в припева на песента, изпят от Гилмор).

Изпълнители[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rolling Stone: Comfortably Numb. //
  2. Mabbett, Andy. The Wall. // The Complete Guide to the music of Pink Floyd. Omnibus Press, 1995. ISBN 071194301X. с. 82.
  3. Interview with Roger Waters. // Issue 3. Rock Compact Disc magazine, September 1992. Посетен на 4 февруари 2010.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Comfortably Numb“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.