Cpt теорема

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

СPT теоремата е фундаментална теорема в квантовата теория на полето, доказана от физиците Людерс и Паули, и твърдяща, че светът е инвариантет (не се променя) при едновременно променяне на квантовите заряди (зарядово спрягане)(C), пространствена инверсия (P) и обръщане на посоката на времето (T). Досега не са открити експериментални факти нарушаващи теоремата. [1] Людерс, Паули и Швингер показват, че за всяка локална квантова теория на полето с ермитов Хамилтониан за да бъде Лоренц инвариантна, трябва да е в сила CPT теоремата. Тази теорема води до фундаментални изводи за физическата реалност, които трудно могат да бъдат обяснени по друг начин : частиците с цял спин се подчиняват на статистиката на Бозе-Айнщайн, докато частиците с полуцял спин се подчиняват на статистиката на Ферми-Дирак; частиците и техните античастици имат идентични маси и времена на живот; вътрешните квантови числа за античастиците имат обратен знак спрямо тези на частиците.

Източници[редактиране | редактиране на кода]