Жорж Кювие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Cuvier)
Jump to navigation Jump to search
Жорж Кювие
Jean Léopold Nicolas Frédéric Cuvier
френски биолог

Роден
Починал
13 май 1832 г. (62 г.)
Националност Французин Франция
Научна дейност
Област Биология
Известен с Основоположник на стратиграфията и сравнителната анатомия
Жорж Кювие в Общомедия

Жан Леополд Никола̀ Фредерѝк Кювиѐ (на френски: Jean Léopold Nicolas Frédéric Cuvier), известен като Жорж Кювие (на френски: Georges Cuvier), е френски натуралист и зоолог.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Кювие казва: дайте ми една кост и ще възобновя цялото животно. Той е най-изявения зоолог за времето си. Особено ценни негови заслуги в сравнителната анатомия освен изследването на животни е и неговият закон за съотношението на органите, понятието за типовете и много по-качествена класификация на животинският свят. Първите изследвания в зоологията са посветени на ентомология, след който развива редица работи в сравнителната анатомия в периода 1792 – 1800 г. Важно значение са имали изследванията му на изкопаеми скелети където той е приложил принципите на сравнителната анатомия, проследил е постоянството на вида.

Кювие е бил противник на теорията за еволюцията, чийто последователи са били Ламарк и Сент-Илиер.в парижката академията се провежда голям открит спор между последователите на теорията за еволюцията и Кювие, където той печели убедителна победа и по този начин за дълго време оставя грешна представа за неизменчивостта на вида. Изследванията на изкопите от парижкият басейн го навели към теорията на катастрофата според която всеки геоложки период е имал своя флора и фауна, които завършва с катастрофа, при която загива всичко живо, и новия органичен свят възниква по пътя на нов творчески акт.

Теорията на катастрофата е била предмет на дискусии и отхвърлена от науката благодарение на трудовете на Чарълз Лайела. Но те не изтриват окончателно тази теория, защото тя отново бива обсъждана в началото на 20 век.

Кювие е видна фигура в природонаучните изследвания в началото на 19 век и става един от основателите на сравнителната анатомия и палеонтологията чрез работата си по сравнението на съвременни животни с фосили. Той е най-известен за установяването фактологичността на изчезването (измирането) на таксони и е един от най-влиятелни поддръжници на геологическия катастрофизъм от началото на 19 век.

Противопоставя се на еволюционната теория на Ламарк и Жофроа Сент-Илер. Най-известният му труд е „Le Règne Animal“ (1817) („Царството на животните“). През 1819 г. е произведен в пожизнен барон, като признание за приноса му в науката. Умира в Париж от холера.