Echinococcus granulosus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Echinococcus granulosus
Echinococcus granulosus scolex.jpg
Сколекс на Echinococcus granulosus
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Platyhelminthes Плоски червеи
клас: Cestoda
разред: Cyclophyllidea
семейство: Taeniidae
род: Echinococcus
вид: Echinococcus granulosus
Научно наименование
Уикивидове Echinococcus granulosus
(Batsch, 1786)
Разпространение
Echinococcus granulosus distribution map.png
Географско разпространение на Echinococcus granulosus
Echinococcus granulosus в Общомедия

Echinococcus granulosus или кучешка тения е космополитен паразитен плосък червей от клас Сestoda (тении).[1]

Крайните гостоприемници са хищници от семейство Месоядни (куче, вълк, ча­кал и др.), като в чревната им лигавица паразитира възрастния индивид. Междинни гостоприемници са различни копитни бозайници - в техните вътрешни органи се развиват ларвите. Човекът също може да бъде междинен го­стоприемник, причинява ехинококоза (кучешка тения).[1]

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Морфология на възрастен паразит[редактиране | редактиране на кода]

Възрастната кучешка тения е дребна - с дължина около 0,5 см.[1] Сколексът (главата) притежава ростелум с двоен ред кукички.[1] Броят на кукичките варира от 35 до 38, рядко до 50. Стробилата се състои от 3 – 4 членчета като последното е зряло, 3-то хермафродитно и 1 и 2 са виргилни. Дължината на зрялото членче обикновено надвишава дължината на останалата част от стробилата.

В хермафродитното членче е оформено полово хълмче, в което се отварят половите отвърстия. Обикновено се намира в средата. Влагалището има вид на тънък канал. В задната част на членчето се намират множество семенници. Зад яйчника лежи вителинна жлеза. В зрялото членче остава само матката.

Морфология на ларва[редактиране | редактиране на кода]

Ларвната форма паразитира при почти всички млекопитаещи, включително и кучето, което е и краен гостоприемник.

Болестотворност[редактиране | редактиране на кода]

Яйцата се отделят навън с изпражненията на край­ния гостоприемник. Ако яйцата бъдат погълнати от подходящ междинен гостоприемник (напр. човек), те се излюпват в червата му. Онкосферитеп(първи ларвен стадии)робиват чревната стена и достигат вътешните органи през кръвта и лимфата. Повечето онкосфери спират в черния или белия дроб, а малка част проникват в бъбреците, мозъка, костите и др.[1]

След като се настани в органа, онкосферата се превръща в т.нар. хидатиден мехур (втори ларвен стадии). Отначало представлява просто мехур, пълен с течност и има изве­стна прилика с цистицеркусите на други тении, но е значително по-голям и по-сложен. Докато увеличава размерите си, вътрешният (зародишен)слой на обвивката му се пъпкува навътре. Образуват т.нар. протосколекси - малки израстъци всеки от които носи сколекс вгънат навътре. Така се получават мал­ки мехурчета (капсули). [1]

Диаметърът на хидатидния мехур постепенно расте, понякога бав­но, но често с 1 до 5 см на година. В дълго живеещ гостоприемник като човека мехурът може да достигне диаметър над 20 см и обем няколко лит­ра. Продължителността му на живот не е известна с точност. Мехури те в стари пациенти обикновено са мъртви. Ако някакъв механичен натиск спука мехура, отделни протосколекси и късчета от зародишния слой могат да дадат начало на нови хидатидни мехури.[1]

Хидатидният мехур притиска околните тъкани и по този начин ги ув­режда. Симптомите зависят о т местоположението и размерите на мехура. Евентуалното му спукване в тъканите на човека често причинява алергичен шок, понеже освобождава голямо количество чуждовидови антигени. Ако по това време мехурът е още жив, могат да се образуват и нови мехури. За­ това хирургичното лечение трябва да се провежда много внимателно.

  1. а б в г д е ж Илия Ватев, Вотю Ботев и др. - "ПАРАЗИТОЛОГИЯ - Учебник за медицинските университети" - Реко 2007 - ISBN 978-954-90857-7-8