Fields of Athenry

The Fields of Athenry (на английски: Полетата на Атенрай, фонетично произношение æθənˈraɪ) е ирландска песен, чиято история се развива в градчето Атенрай по времето на Ирландския картофен глад между 1846 и 1849 г.

Песента е написана през 1970-те години от ирландеца Пийт Сейнт Джон и е първоначално записана в изпълнение на певеца Пади Райли. Разказва за мъж, който за да не умре семейството му от глад краде зърно и впоследствие е осъден на депортация в Австралия. Песента е записвана и презаписвана в много версии и от редица изпълнители, сред които са групите „Дъблинърс“ и „Дропкик Мърфис“.

Използване в спорта

Песента се свързва с редица ирландски и британски отбори по ръгби и футбол, чийто фенове я пеят по време на мач. Сред тях са ирландският национален отбор по футбол, ирландският национален отбор по ръгби, „Мънстер Ръгби“ (на английски: Munster Rugby), „Лондон Айриш“ (на английски: London Irish) и Селтик Глазгоу. Адаптация на песента се използва от феновете на английския футболен клуб „Ливърпул“ под името „Fields of Anfield Road“, в която името на градчето Атенрай а заменено с името на стадиона „Анфийлд“.

Текст

оригинал на английски

превод на български

By a lonely prison wall, I heard a young girl calling „Michael, they have taken you away For you stole Trevelyan's corn So the young might see the morn' Now a prison ship lies waiting in the bay“ Low lie the fields of Athenry Where once we watched the small free birds fly Our love was on the wing We had dreams and songs to sing It's so lonely 'round the fields of Athenry By a lonely prison wall, I heard a young man calling „Nothing matters, Mary, when you're free Against the famine and the crown I rebelled, they cut me down Now you must raise our child with dignity“ Low lie the fields of Athenry Where once we watched the small free birds fly Our love was on the wing We had dreams and songs to sing It's so lonely 'round the fields of Athenry By a lonely harbour wall, she watched the last star falling As the prison ship sailed out against the sky For she'll live in hope and pray for her love in Botany Bay It's so lonely 'round the fields of Athenry Low lie the fields of Athenry Where once we watched the small free birds fly Our love was on the wing We had dreams and songs to sing It's so lonely 'round the fields of Athenry

До самотна килийна стена чух гласа на младо момиче „Майкъл, отведоха те Ти открадна зърното на Травелян За да могат малките да видят сутринта И сега затворническият кораб те чака в залива“ Ниско стоят полетата на Атенрай Където гледахме малките, свободни птички как летят Любовта ни бе крилата Имахме мечти и пяхме песни Толкова е самотно сред полетата на Атенрай До самотна килийна стена чух гласа на млад мъж „Нищо не е от значение, Мери, когато си свободен Против глад и корона Се надигнах, но бях посечен Сега трябва да отгледаш сина ни с достойнство“ Ниско стоят полетата на Атенрай Където гледахме малките, свободни птички как летят Любовта ни бе крилата Имахме мечти и пяхме песни Толкова е самотно сред полетата на Атенрай До самотна пристанищна стена, тя гледаше как последната звезда се скрива Докато затворническият кораб отплава към небето Тя ще живее с надежда и молитви за любимия си Толкова е самотно сред полетата на Атенрай Ниско стоят полетата на Атенрай Където гледахме малките, свободни птички как летят Любовта ни бе крилата Имахме мечти и пяхме песни Толкова е самотно сред полетата на Атенрай