Gallinago hardwickii

	Японски бекас
	Природозащитен статут
	; Почти застрашен
	Класификация
клон:	Filozoa
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
клон:	Тероподи (Theropoda)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
семейство:	Бекасови (Scolopacidae)
род:	Бекасини (Gallinago)
вид:	Японски бекас (G. hardwickii)
	Научно наименование
	Gallinago hardwickii (Gray, 1831)
	Японски бекас в Общомедия
	[ редактиране ]

Gallinago hardwickii е вид птица от семейство Бекасови (Scolopacidae).

Разпространение

Видът е разпространен в Австралия, Индонезия, Китай, Папуа Нова Гвинея, Русия и Япония.^[2]

Източници

↑ Gallinago hardwickii (Gray, 1831). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Gallinago hardwickii // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2015.4. International Union for Conservation of Nature, 2015. Посетен на 24 февруари 2016. (на английски)

Тази статия за животно все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Gallinago hardwickii (Gray, 1831). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] Gallinago hardwickii // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2015.4. International Union for Conservation of Nature, 2015. Посетен на 24 февруари 2016. (на английски)

[1]

[2]