Направо към съдържанието

Grimmia crinita

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Grimmia crinita
Червена книга на България
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Листнати мъхове (Bryophyta)
клас:Bryopsida
разред:Grimmiales
семейство:Гримиеви (Grimmiaceae)
род:Grimmia
вид:G. crinita
Научно наименование
Brid.
Grimmia crinita в Общомедия
[ редактиране ]

Grimmia crinita е многогодишен връхноплоден листнат мъх от семейство Гримиеви. В България е уязвим вид, включен в Червената книга на България.[1]

Многогодишен връхноплоден листнат мъх с плоски, сиво-бели чимчета, високи 0,5–1 cm. Листата са овално ланцетни до яйцевидни, стеснени в основата и най-широки над средата, вдлъбнати, изведнъж стеснени към върха и завършващи с дълъг безцветен осил. Жилката е проста и навлиза в листния връх, но при долните по-малки листа изчезва под върха. Спороносната кутийка е скрита в перихецийните листа, слабо наклонена, а на сухо – надлъжно набраздена. Дръжката на кутийката е около 0,7 mm, тънка и S-образно извита. Видът не образува развъдки и е еднодомен.[1]

Разпространение и местообитания

[редактиране | редактиране на кода]

Среща се върху сухи скали, обикновено варовик, по стари зидове и бетон. В България е известен от Североизточна България (край Невша, Варненско; Шуменското плато – по варовикови скали край Осмарските скални манастири). Общото разпространение обхваща Балканския полуостров (България, Сърбия), Западна, Централна и Южна Европа (Австрия, Белгия, Великобритания, Чехия, Словакия, Франция, Германия, Швейцария, Словения, Румъния, Испания, Италия, Полша, Прибалтика), Кавказ, Североизточна, Източна и Югозападна Азия и Северна Африка; субмедитерански вид.[1]

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

Отрицателно действащи фактори са селищното развитие, индустрията, инфраструктурното развитие и атмосферното замърсяване; находището се намира в район с активно човешко въздействие. Не са предприети специални мерки за защита. Необходими мерки за защита са дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите и определяне на мерки за опазване.[1]