Направо към съдържанието

HMS Бигъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
HMS Beagle
Beagle край бреговете на Австралия по време на третото пътуване
Флаг Великобритания
Служба
Поръчан16 февруари, 1817
Спуснат на водаюни 1818
Влиза в строй1820
Изведен от
експлоатация
1845
Основни характеристики
Бруто тонаж235 тона (прибл.)
Дължина27,5 m
Ширина7,5 m
Газене3,8 m
Екипаж120
Въоръжение
Артилерия10 оръдия, чийто брой е намален до 6 за първото изследователско пътуване, а по време на второто изследователско пътуване е увеличен на 7
HMS Beagle в Общомедия

HMS Beagle (Кораб на Негово Величество „Бигъл“) е ветроходен кораб, шлюп от типа Cherokee с 10 оръдия, пуснат на вода на 11 май 1820 г. от корабостроителницата Woolwich на брега на река Темза, на цената от 7803 £. Кръстен е на породата кучета бигъл („гонче“).

Известен е с второто си плаване (продължило 5 години) с участието на на Чарлз Дарвин, по покана на капитан Робърт Фицрой. Целта на експедицията, в която участва младият тогава учен е да завърши картирането на Патагония и на архипелага Огнена земя, което е започнато от капитан Филип Паркър Кинг през 1826 – 1830 г., също и да се картират бреговете на Чили, Перу и някои острови в Тихия океан, както и да се направят редица измервания на поясното време. Дарвин отбелязва в дневника си, че корабът е малък и неподходящ за плаване в бурните южни ширини на Световния океан.[1]

След пускането си на вода Beagle участва във военноморски парад по повод коронацията на Джордж IV и е първият кораб, преминал под новия Лондонски мост. След това, поради липса на необходимост, той престоява известно време в резерв. През 1825 г. Beagle е преустроен в барк за изследователски цели и взема участие в четири хидрографски експедиции.

Надлъжен разрез на Beagle (1832)

Участва в хидрографската експедиция на капитан Филип Паркър Кинг, която картографира южното крайбрежие на Южна Америка под командването първо на капитан Стокс, а след това на лейтенант Робърт Фицрой.

Във втората експедиция (27 декември 1831 – 2 октомври 1836 г.), командвана от капитан трети ранг Робърт Фицрой, участва младият естествоизпитател Чарлз Дарвин, чиито трудове превръщат този кораб в един от най-известните в историята. Корабът Beagle отплава от Девънпорт, Англия. На 6 януари стигат остров Тенерифе, но не им разрешават да слязат на брега от страх да не заразят населението с холера. На 16 януари 1832 г. хвърлят котва в пристанище Прая на остров Сантяго, главния от архипелага Зелени нос.[2]

Историческото пътуване преминава и през Бразилия, Чили, Галапагоските острови, Таити, Нова Зеландия и Австралия и нос Добра надежда. На 2 октомври 1836 г. корабът се завръща обратно в Англия, осъществявайки по този начин околосветско пътешествие. По време на това второ пътуване на Beagle Дарвин провежда проучвания в областта на геологията, естествената история и етнологията на сушата. Той се прославя с дневника си, най-известен като „Пътешествието с Бийгъл“, а откритията му играят ключова роля във формирането на научните му теории за еволюцията и естествения отбор.[3][4]

След завръщането си от околосветското пътешествие Beagle отплава за следващата хидрографска експедиция. През 1837 – 1841 г. под командването на Джон Уикъм той проучва северното крайбрежие на Австралия. През 1841 – 1843 г. се извършва картографиране на крайбрежието на Нова Зеландия. Корабът се командва от Джон Стоукс, който заменя Уикъм, който напуска флота по здравословни причини. И двамата офицери преди това са служили под командването на Робърт Фицрой и са участвали в околосветското пътешествие на Beagle.

След четвъртата експедиция през 1845 г. корабът е преустроен в митнически патрулен кораб и изпълнява брегова служба в Саутенд, в устието на река Темза.

През 1870 г. е продаден и разглобен.

  • Дарвин, Чарлс и др. Пътешествие около света с кораба „Бигъл“ – Дневник на проучванията по по естествена история и геология. София, Наука и изкуство, 1988. ISBN 02-2502-21-88.
  1. ↑ Обяснителни бележки от глава 1, Дневник на Дарвин
  2. ↑ Дарвин (пр. Ганчовски), стр. 10
  3. ↑ HMS 'Beagle' (1820–70) // Royal Museums Greenwich. Архивиран от оригинала на 27 септември 2013. Посетен на 25 юни 2026.
  4. ↑ Howitt, William. Voyages of Captains Wickham, Fitzroy, and Stokes, in the Beagle, round the Australian Coasts, from 1837 to 1843 // The History of Discovery in Australia, Tasmania, and New Zealand: From the Earliest Date to the Present Day. Т. 1. London, Longman, Green, Longman, Roberts and Green, 1865. с. 332.