Направо към съдържанието

Hamatocaulis vernicosus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Hamatocaulis vernicosus
Червена книга на България
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Листнати мъхове (Bryophyta)
клас:Bryopsida
разред:Хипноцветни (Hypnales)
семейство:Амблистегиеви (Amblystegiaceae)
род:Hamatocaulis
вид:H. vernicosus
Научно наименование
Hedenäs, 1989
Синоними
  • Stereodon vernicosus Mitt., 1865
Hamatocaulis vernicosus в Общомедия
[ редактиране ]

Hamatocaulis vernicosus е едър многогодишен листнат страничноплоден мъх от семейство Кампилиеви. В България е уязвим вид, включен в Червената книга на България.[1]

Едър многогодишен листнат страничноплоден мъх, който образува бледозелени до кафеникави лъскави групи. Стъблата са лежащи или приповдигащи се, дълги 8–30 cm, пересто разклонени, със сърповидно извит връх. Листата са надлъжно плисирани, яйцевидно ланцетни, дълго заострени, силно сърповидно извити на една страна, целокрайни. Жилката е единична, жълта, и завършва под върха. Видът е двудомен и рядко спороноси. Спороносната кутийка е наклонена, цилиндрична, извита, разположена върху дълга дръжка.[1]

Разпространение и местообитания

[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в преовлажнени понижения или потопен в мочурища, торфища и край потоци; умерено минеротрофен вид. Популациите са с ограничено разпространение и добра плътност, но видът има ограничен размножителен потенциал. В България е установен в Стара планина (западната ѝ част – над село Копиловци; средната ѝ част – местността Паниците над град Калофер и над село Антон), Пирин (района на град Банско), Рила (над туристическия комплекс „Боровец“) и Средна гора (западната ѝ част – над град Копривщица, в местността Белия камък). Общото разпространение обхваща Балканския полуостров, Западна, Централна и Северна Европа, Сибир, Източна Азия, Северна Африка и Северна и Централна Америка; бореален вид.[1]

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

Основен отрицателно действащ фактор е нарушаването на местообитанията поради замърсяване, еутрофикация, отводняване и общо засушаване на климата, при което се благоприятства силното обрастване на мочурищата с конкурентни висши растения. Видът е с местообитания, нуждаещи се от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие, а някои от находищата му са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите, както и обявяване на мочурищата в района на местността Белия камък в Средна гора за защитена местност.[1]