Heinkel He 280

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Heinkel He 280
Ohain USAF He 280 page66.jpg
Heinkel He 280
Описание
Националност Германия
Тип изтребител
Конструктор Роберт Люсер
Ернст Хайнкел
Производител Heinkel Flugzeugwerke
Първи полет 22 септември 1940 г.
30 март 1941
Тактико-технически данни
Екипаж 1[1]
Дължина 10.20 m
Размах на крилете 12.45 m
Площ на крилете 21,4 m2
Височина 3.85 m
Тегло (пълен) 5165 kg
Двигател 2 х Jumo-004В-1
Мощност 2 х 900 kgf
Максимална
скорост
875 km/h
Далечина на полета
без допълнителни резервоари
713 km
Таван на полета 11 400 m
Въоръжение
Оръдие 3/6 х 20-мм оръдия MG 151/20
Бомби 1 х 500 kg
или 2 х 250 kg
Heinkel He 280 в Общомедия

Heinkel He 280 (Хайнкел Хе 280) е германски реактивен самолет от периода на Втората световна война. Въпреки, че не е приет на въоръжение (произведени са само девет машини, предназначени за изпитания), този самолет е първият турбореактивен изтребител в света. Това е и първият самолет в света, на който фабрично са монтирани катапултни кресла.[2]

История на самолета[редактиране | редактиране на кода]

След успешните изпитания на първия в света самолет с турбореактивен двигател – експерименталния Heinkel He 178, – Ернст Хайнкел решава да разработи и боен изтребител с подобен двигател. В началото на юни 1939 г.

Роберт Люсер, технически директор в Heinkel Flugzeugwerke, прави първите чертежи на самолета, който първоначално е обозначен като Не 180. През септември същата година е одобрен макета на новия изтребител, а обозначението му е променено на Heinkel He 280. Първият прототип He 280 V1 е готов през 1940 г. и на 22 септември извършва първия си полет, като при него изтребителят е теглен с буксирно въже от бомбардировач Heinkel He 111, понеже реактивните двигатели HeS 8A, предвидени за новата машина не са напълно готови (вместо тях под крилото са поставени само мотогондолите, съответстващи по размер и тежест на двигателите); на височина 4000 m самолетът е откачен от въжето и след скоростно планиране успешно каца на заводското летище. След интензивни изпитания вторият прототип, Heinkel He 280 V2, на 30 март 1941 г. извършва първия си полет с турбореактивни двигатели, а на 5 април извършва демонстрационен полет пред висши представители на RLM. Първоначално самолетът е одобрен и е поръчана серия от девет прототипа, като се водят преговори за производството на още 300 машини He 280 В1, които да постъпят на въоръжение през втората половина 1943 г.[3]. Деветте опитни машини са построени, но до поръчката от 300 самолета не се стига, понеже е предпочетен реактивният изтребител Messerschmitt Me 262 на конкурента Вили Месершмит, който, макар и появил се по-късно, е по-тежко въоръжен и има по-голяма продължителност на полета. От друга страна, известна роля за спирането на програмата Не 280 изиграват и обтегнатите отношения между Хайнкел и висшето ръководство на RLM и Луфтвафе[4].

Деветте произведени самолета Heinkel He 280 са използвани за изпитания на реактивни двигатели (на практика този самолет лети с всички съществуващи по това време немски реактивни двигатели), а опитът от създаването му заляга в разработката на „народния изтребител“ Heinkel He 162.

Кратко техническо описание[редактиране | редактиране на кода]

Heinkel He 280 представлява едноместен самолет с монококов фюзелаж, имащ овално сечение. Крилото е двулонжеронно, средно разположено, право по предния ръб и елиптично по изходящия, като двигателите са монтирани симетрично под него; опашното оперение е двукилево със стабилизатор. Колесникът е прибираем по време на полет, триопорен с предно водещо колело. Въоръжението е разместено в носа на машината; самолетът е с херметична кабина и е фабрично оборудван с катапултиращо се кресло, работещо със сгъстен въздух[5].

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Данните са за He 280 V6
  2. Бориславов, Иван. Реактивните самолети. Т. I, Литера Прима, София 1994, стр. 107; Christopher, John. The Race for Hitler's X-Planes (The Mill, Gloucestershire: History Press, 2013), p.58.
  3. Бориславов, Иван. цит. съч., стр. 103; Делчев, Иван. Реактивните самолети на професор Ернст Хайнкел 1935 – 1945. Ч. 2 сп. Аеросвят 3/2003 (24), стр. 39.
  4. Бориславов, Иван. цит. съч., стр. 107; Делчев, Иван. Реактивните самолети на професор Ернст Хайнкел 1935 – 1945. Ч. 2 сп. Аеросвят 3/2003 (24), стр. 42.
  5. На 13 януари 1943 г. е извършен успешен опит за катапултиране от Не 280; катапултиращи се кресла, разработени също от Heinkel, са изпитвани успешно още през лятото на 1940 г., когато са извършени сполучливи катапултирания от второто място в кабината на пикиращия бомбардировач Junkers Ju 87. Бориславов, Иван. цит. съч., стр. 104;
Portal:Heinkel He 280
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация