Heniochus intermedius
| Heniochus intermedius | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Steindachner, 1893 | ||||||||||||||||||||
| Heniochus intermedius в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Heniochus intermedius са вид актиноптери от семейство Хетодонтови (Chaetodontidae).[2][3]
Те са незастрашен вид.[4] Таксонът е описан за пръв път от Франц Щайндахнер през 1893 година.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Heniochus intermedius имат силно сплеснато странично тяло, оцветено в бледожълто, преминаващо в бяло към гърба и към главата, с две широки коси черни ивици, които са по-тъмни в долната си част и стават по-размити към гърба. Предната ивица започва от основата на гръбната перка, до или над окото, и стига до коремната перка. Задната ивица започва от заострената част на гръбната перка и стига до задната част на аналната перка. Гръдната перка, меката част на гръбната и аналната перка и опашната перка са жълти, докато коремните перки са черни.[5] От предната част на гръбната перка излиза много удължена бяла нишка, която се движи, докато рибата плува, наподобявайки знаме, развявано от вятъра.[6] Гръбната перка съдържа 11 бодли и 25 – 26 меки лъча, докато аналната перка има 3 бодли и 17 – 18 меки лъча.[7] Видът достига максимална обща дължина от 18 сантиметра.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Heniochus intermedius е местен вид за западната част на Индийския океан, където се среща в Червено море и Аденския залив.[8] Интродуцирани са и във водите край югоизточна Флорида, вероятно чрез бягства или изпускания от аквариуми.[5] Наскоро е регистрирана и по средиземноморското крайбрежие на Турция, вероятно вследствие на навлизане през Суецкия канал от Червено море, но в този район остава много рядка.[9][10]
Местообитание и биология
[редактиране | редактиране на кода]Heniochus intermedius се среща главно в коралови рифове, където най-често се наблюдава поединично или по двойки, макар да са регистрирани и големи пасажи. Младите екземпляри образуват големи пасажи, особено в дълбоки рифове с ниска плътност на кораловите образувания. Хранят се както със зоопланктон, така и с бентосни безгръбначни, като все още не е установено в каква степен се хранят с живи корали.[8] Видът е яйцеснасящ и образува моногамни двойки за хвърляне на хайвер.
Използване
[редактиране | редактиране на кода]Heniochus intermedius се лови за нуждите на търговията с аквариумни риби,[6] но добивът ѝ е с ограничен мащаб и не се смята за заплаха за популацията на вида.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Heniochus intermedius (Steindachner, 1893). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ ITIS - Report: Heniochus intermedius
- ↑ Heniochus intermedius
- ↑ Heniochus intermedius. The IUCN Red List of Threatened Species.
- 1 2 Heniochus intermedius Steindachner, 1893 // Nonindigenous Aquatic Species Database, Gainesville, FL. U.S. Geological Survey, 2020. Посетен на 25 ноември 2020.
- 1 2 Red Sea bannerfish // liveaquaria.com. Посетен на 25 ноември 2020.
- ↑ Species: Heniochus intermedius, Red sea bannerfish // Shorefishes of the Greater Caribbean online information system. Smithsonian Tropical Research Institute. Посетен на 25 ноември 2020.
- 1 2 3 Heniochus intermedius. The IUCN Red List of Threatened Species.
- ↑ Atlas of Exotic Fishes in the Mediterranean Sea (Heniochus intermedius). 2nd Edition. 2021. 366p. CIESM Publishers, Paris, Monaco.https://ciesm.org/atlas/fishes_2nd_edition/Heniochus_intermedius.pdf
- ↑ First Record of Red Sea Bannerfish (Heniochus intermedius Steindachner, 1893) From The Mediterranean Sea // Israel Journal of Zoology 43 (4). 2003. DOI:10.1560/016E-U41T-H5KQ-6F9U. с. 324 – 325.
|