Рогати акули

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Heterodontus)
Рогати акули
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Хрущялни риби (Chondrichthyes)
разред:Разнозъбообразни (Heterodontiformes)
семейство:Разнозъби акули (Heterodontidae)
род:Рогати акули (Heterodontus)
Научно наименование
L.S.Berg, 1940
L.S.Berg, 1851
Blainville, 1816
Обхват на вкаменелости
Рогати акули в Общомедия
[ редактиране ]

Рогатите акули (Heterodontus) са род хрущялни риби, единствени в семейство Разнозъби акули (Heterodontidae), разред Разнозъбообразни (Heterodontiformes).

Разнозъбообразните се появяват във фосилните данни в ранния юрски период, много преди някой от другата група от Galeomorphii, която включва всички съвременни акули с изключение Squaliformes. Въпреки това, те никога не са били особено разпространени и е вероятно техния произход се крие още по-назад.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Този род акули се срещат в тропичните и субтропичните води на Тихия и Индийския океан.[1]

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Родът включва девет съвременни вида. Всички те са сравнително малки – най-големите видове са само 150 cm на дължина при възрастните индивиди.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

В предната част на челюстите им зъбите са малки и остри, а назад са заоблени и по-големи.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Те са дънни видове и се хранят с мекотели, раци и морски таралежи.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Всички представители на разреда са яйцеснасящи, като инкубацията на яйцата продължава до седем месеца. Обикновено женската снася само едно-две яйца.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Пешев, Даниело. Зоология на гръбначните животни. София, Булвест 2000, 2002. ISBN 954-18-0278-8. с. 50.
  2. Sepkoski, Jack. A compendium of fossil marine animal genera (Chondrichthyes entry) // Bulletins of American Paleontology 364. 2002. с. p.560. Посетен на 9 януари 2008.