IATF 16949

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Стандартът ISO/TS 16949 обединява общи изисквания към системите за управление на качеството в автомобилната промишленост и е създаден на основата на стандарта ISO 9001. От 1 октомври 2016 година е заменен изцяло от стандарта IATF 16949. Даденият стандарт е разработен съвместно с членовете на IATF (на английски: International Automotive Task Force) и издаден заедно с ISO във вид на техническа спецификация и се прилага към всички звена в производството на автомобили.

В България стандартът е издаден като СД ISO/TS16949:2010.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на този стандарт се налага поради необходимостта от хармонизиране на системите за управление на качеството в автомобилната промишленост. Наличието на различни организации на автомобилостроителите и техните доставчици в различните страни като VDA (Германия), AIAG (Северна Америка), AVSQ (Италия), FIEV (Франция), SMMT (Великобритания) означава, че сертифицирането по изискванията на всяка от тези организации би довело до проблеми за производителите. Така например един производител от Германия, който доставя на БМВ и Крайслер, трябва да създаде своя система за качество, която да отговаря на изискванията както на VDA, така и на AIAG (Стандарт QS9000).

Поради това е взето решение към стандарта ISO 9001:1994 да се добавят допълнителни изисквания за автомобилната промишленост, вследствие на което през 1999 година е издаден първият стандарт ISO/TS 16949. По-късно той претърпява няколко промени и през 2016 година е подменен от стандарта IATF 16949:2016.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Целта на стандарта е да се подобряват качествата на системите и процесите, да се откриват грешки и рискове в процеса на производството и веригата на доставки и да се отстраняват причините за грешките. В центъра на този стандарт не е откриването на грешки в произвежданата продукция, а предотвратяването им. Стандартът съдържа осем глави:

  • Глави от 1 до 3: Въведение и общи положения;
  • Глава 4: Система за управление на качеството;
  • Глава 5: Отговорност на ръководството;
  • Глава 6: Управление на ресурсите;
  • Глава 7: Създаване и реализация на продукцията;
  • Глава 8: Измерване, анализ и подобрение.

Съществено изискване на стандарта е изпълнението на специфичните клиентски изисквания (на английски: Customer Specific Requirements), които могат да се поставят от производителите на автомобили и автомобилни части към техните доставчици.

Сертифициране[редактиране | редактиране на кода]

Стандартът ISO/TS 16949 може да се прилага по цялата верига на доставки на автомобилната промишленост. Сертифицирането се извършва съгласно правилата на IATF. Сертификатът важи три години и всяка година трябва да бъде потвърждаван от сертифицирани одитори. След изтичането на трите години следва ресертифициране и ново потвърждение всяка година.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Наличието на сертификат трябва да повиши доверието на (потенциални) клиенти към производителя. Един доставчик без сертификат почти няма шанс да доставя серийни части за доставчик на автомобилни възли или още повече на производител на автомобили. Производителите, които са членове на IATF, изискват сертифициране по този стандарт от своите доставчици. Изискването обхваща не само за директните доставчици, но и доставчиците на доставчиците и т.н.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ISO/IS 16949“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​