IDM

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
IDM
Стилистични корени 1990-те, Великобритания

IDM е стил на електронна музика, възникнал в началото на 90-те години на миналия век, считан по-подходящ за домашно слушане, отколкото за танцуване. [1] [2] [3] Възникнал от електронни и рейв музикални стилове като техно, асид хаус, ембиънт и брейкбийт, [4] IDM е склонен да разчита на индивидуалистични експерименти, а не да се придържа към характеристики, свързани с конкретни жанрове. [5] Aртисти, свързани с жанра, включват Aphex Twin, μ-Ziq, the Black Dog, the Orb, The Future Sound of London, Autechre, Luke Vibert, Squarepusher, Venetian Snares и Boards of Canada.

Терминът intellgent dance music (интелигентна танцова музика) е широко критикуван и отхвърлен от повечето изпълнители, свързани с жанра, включително Aphex Twin, Autechre и μ-Ziq. Терминът е вероятно вдъхновен от 1992 компилация на Warp Records Artificial Intelligence.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pollard, Vincent. Translator. // Exclaim!. Посетен на 28 April 2017.
  2. IDM. // Allmusic. Посетен на 20 January 2013.
  3. Hobbes, DJ. Clubbers' Decktionary: IDM aka Intelligent Dance Music. // The List. Посетен на 6 June 2017.
  4. Toop, D. (1995),Ocean of Sound, Serpent's Tail, pp. 215 – 216. (ISBN 978-1-85242-743-6).
  5. the label ‘IDM’ (for avant-garde, ‘intelligent dance music’) seems to be based more on an association with individualistic experimentation than on a particular set of musical characteristics. Butler, M.J., Unlocking the Groove: Rhythm, Meter, and Musical Design in Electronic Dance Music, Indiana University Press, 2006, (p. 80).
  6. the development of IDM (Intelligent Dance Music) is closely entwined with a mailing list established to discuss the work of seminal post-techno producers like Autechre and Aphex Twin; in fact, the name ‘IDM’ originated with the mailing list, but now is routinely applied by reviewers, labels and fans alike. Sherburne, P. (2001:172), Organised Sound (2001), 6 : 171 – 176 Cambridge University Press, 2002.