IGMP snooping

от Уикипедия, свободната енциклопедия

IGMP snooping (на английски: snoop – слухтя) е процес на слушане и метод за анализ на IGMP мрежови трафик разменян между клиентски компютър и маршрутизатор. Това е и когато мрежови суич слуша разговора между хост и рутери. На база на наученото от IGMP, комутаторите автоматично блокират разпространението на multicast пакети към клиенти, които не са заявили получаването им. IGMP е протокол използван от крайни компютри, за да се присъединят към дадена multicast група.[1][2]

Например ако имаме видео сървър, който излъчва видео в мрежата, различните канали ще се излъчват в различни multicast групи. Клиентският компютър заявява кой канал иска да гледа чрез изпращане на IGMP заявка към мрежата. Комутаторът наблюдава тези съобщения и си съставя таблица, показваща кой клиент кой канал иска да гледа. Когато multicast видео трафика пристигне в комутатора, той автоматично го пуска само към клиента, който е заявил, че иска да го гледа.[3]

Ако комутаторът не поддържа IGMP snooping, ще изпраща multicast пакетите през всичките си портове, подобно на broadcast пакетите. Например, ако имаме 20 компютъра, свързани към един комутатор, и всеки гледа различен multicast видео канал, то комутаторът ще изпраща и 20-те канала едновременно към всеки компютър. Това може да доведе както до претоварване на компютрите, така и до претоварване на мрежовите връзки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата IGMP snooping в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​