IUS

IUS
Описание
Предназначение	ускорителен блок
Статус	неактивен
Националност	САЩ
Оператор	USAF
Производител	Боинг
Технически данни
Тяга	185 kN
Маса	2380 кг.
Полезен товар ГО	5760 кг.
Полезен товар ПО	17 600 кг.
История на стартовете
Общ брой	24
Успешни	21
Неуспешни	3
Първи старт	30 октомври 1982
Последен старт	14 февруари 2004

IUS (на английски: Inertial Upper Stage, съкр. IUS) е ускорителен блок, използван в конфигурацията на ракетите – носители Титан 34D и Титан IV. Разработен от USAF и произведен от Боинг за издигане на полезния товар от ниска земна орбита до по-високи орбити. Използван е за тази цел и от товарния отсек на космическата совалка. Ускорителният блок IUS се оказва надеждна ускорителна степен и остава в експлоатация повече от 20 години, въпреки че в началото на 90-те години на 20 век USAF правят опит да го заменят с ускорителен блок TOS (на английски: Transfer Orbit Stage).

История

IUS е създаден по време на фазата на развитие на космическата совалка (1969 – 1974). НАСА и USAF искат ускорителен блок, който да може да се използва както от космическата совалка, така и от ракетите – носители от подсемейството Титан III. По това време тези ракети са най-мощните носители в американските космически програми и по ирония на съдбата се оказват в ръцете на USAF (най-мощния носител не само в САЩ, но и в света Сатурн INT-21 е използван само веднъж за стартирането на Скайлаб през 1973 г., а конкуренцията за финансиране на космически програми между НАСА и USAF е огромна; иронията се състои в това, че от тази двойка винаги НАСА е във водеща позиция и определя „правилата на играта“). Принципно USAF нямат нужда от нова ускорителна степен, тъй като разполагат с блока Транстейдж, който въпреки високата си цена се справя много добре. При по-тежки товари успешно е използван и мощния ускорителен блок Центавър, който НАСА не иска да приеме поради използването на криогенни компоненти за гориво и окислител. Превозването на такава „бомба“ в товарния отсек на космическата совалка е преценено като много опасно. НАСА и USAF се решават на компромис между блока Транстейдж, който е скъп и недостатъчно мощен, Центавър, който е прекалено мощен и не е необходим за всички мисии на USAF, а НАСА не харесва поради споменатите по-горе причини и новия твърдогоривен ускорителен блок IUS, който е някъде по средата. Новия ускорителен блок удовлетворява и двете страни, защото е достатъчно мощен, за да изведе два разузнавателни спътника на орбита над СССР или един полезен товар на НАСА. Ускорителният блок е конструиран от научния център на USAF, като за основа на разработката е взет надеждния твърдогоривен ускорителен блок Бърнър ІІ. Производството е поверено на Боинг. Първият старт на ракета-носител Титан 34D с блока IUS е през 1982 г., малко преди мисията STS-6 на космическата совалка Чалънджър.

IUS е първия двустепенен ускорителен блок. Тази конструктивна схема е избрана за по-голяма безопасност при старт от космическата совалка. Първата степен работи съвсем кратко време, за да отдалечи IUS и полезния товар на безопасно разстояние от космическия кораб. Втората степен извежда на блока извежда полезния товар на желаната орбита. След достигане на апогей, тази степен започва ретроградно маневриране, за да се върне на по-ниска орбита и да избегне всякаква възможност от сблъсък с полезения товар. Последния полет на IUS е през 2004 г.

Полети

Номер	Дата	Ракета-носител	Полезен товар	Резултат
1	30 октомври 1982	Титан 34D	Военни сателити DSCS II F-16 и DSCS III A-1	Успешна мисия, въпреки загуба на телеметрията
2	4 април 1983	STS-6	Сатели TDRS-1	Частичен успех. Отказ системата за управление на втората степен
3	24 януари 1985	STS-51C	Военен сателит USA-8 Magnum	Успех
4	10 март 1985	STS-51J	Военни сателити USA-11 и USA-12 DSCS	Успех
5	28 януари 1986	STS-51L	Сателит TDRS-B	Неуспех. Катастрофа на космическата совалка Чалънджър
6	29 септември 1988	STS-26	Сателит TDRS-3 (TDRS-C)	Успех
7	13 март 1989	STS-29	Сателит TDRS-4 (TDRS-D)	Успех
8	4 май 1989	STS-30	Сонда Магелан	Полет до Венера
9	14 юни 1989	Титан IV(402)A	Военен сателит USA-39 DSP	Успех
10	18 октомври 1989	STS-34	Сонда Галилео	Полет до Юпитер
11	23 ноември 1989	STS-33	Военен сателит USA-48 Magnum	Успех
12	6 октомври 1990	STS-41	Сонда Одисей	Полет до Юпитер. Действаща мисия
13	13 ноември 1990	Титан IV(402)A	Военен сателит USA-65 DSP	Успех
14	2 август 1991	STS-43	Сателит TDRS-5 (TDRS-E)	Успех
15	24 ноември 1991	STS-44	Военен сателит USA-75 DSP	Успех
16	13 януари 1993	STS-54	Сателит TDRS-6 (TDRS-F)	Успех
17	22 декември 1994	Титан IV(402)A	Военен сателит USA-107 DSP	Успех
18	13 юли 1995	STS-70	Сателит TDRS-7 (TDRS-G)	Успех
19	23 февруари 1997	Титан IV(402)B	Военен сателит USA-130 DSP	Успех
20	9 април 1999	Титан IV(402)B	Военен сателит USA-142 DSP	Неуспех. Повреда във втората степен на IUS
21	23 юли 1999	STS-93	Рентгенова обсерватория Чандра	Успех
22	8 май 2000	Титан IV(402)B	Военен сателит USA-149 DSP	Успех
23	6 август 2001	Титан IV(402)B	Военен сателит USA-159 DSP	Успех
24	14 февруари 2004	Титан IV	Военен сателит USA-176 DSP	Успех

Галерия

• 

  IUS в цеха за сборка с полезния товар

• 

  IUS в товарния отсек на космическата совалка

• 

  IUS на стартова позиция

• 

  Начало на стартовата операция

Вижте също

• Титан 34D
• Титан IV
• Транстейдж
• Центавър

Източници

• „Inertial Upper Stage“. Boeing. Посетен на 21 юли 2012.
• Krebs, Gunter. „IUS“. Gunter's Space Page. Посетен на 21 юли 2012.
• „Tracking and Data Relay Satellite System (TDRSS)“. NASA Space Communications. Посетен на 25 юни 2009.

Външни препратки

• Evolution of the Inertial Upper Stage Архив на оригинала от 2011-03-25 в Wayback Machine. Crosslink Winter 2003 (published by The Aerospace Corporation)
• Inertial Upper Stage at Federation of American Scientists