IX основно училище „Панайот Волов“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
IX основно училище
„Панайот Волов“
Divdiadovo-uchilishte1600.jpg
Информация
Седалище Шумен, Област Шумен,
Flag of Bulgaria.svg България
Основаване 1848
Вид Общообразователно
Директор Стефан Стефанов Баев
Финансиране Общинско
Публични характеристики
Празник 20 април
Навигация
Адрес ул. „Шестте ястребинчета“ № 1
Сайт http://www.oupvolov.org

IX ОУ „Панайот Волов“ е основно училище в град Шумен.

Разположено е в кв. Дивдядово, на адрес ул. „Шестте ястребинчета“ № 1. Директор на училището е Стефан Стефанов Баев.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите опити за обучение на децата в Дивдядово вероятно са от началото на XIX в. Няма сигурни данни за първото килийно училище. Предполага се, че до 30-те години на XIX в. децата на по-заможните селяни са ходили да учат в къщата на даскала, който е бил занаятчия или църковен певец. Заплатата му е била по 1 грош на месец за дете. Има запазена приписка, в Триода, който се пази в черквата: „Аз Дончу Казанли сидех на Чингел даскал в лето 1826. В то лето стана каран на Шумен и много хора измряха” Първото общо килийно училище в Дивдядово е открито 1838 г. по инициатива на селските първенци и се намирало в двора на старата черква.

През 1948 г. по инициатива на един от черковните ктитори - Стефан Изворски, е построено и първото училище по взаимната метода – в двора на изградената две години по-рано нова черква „Св. Илия”. Днес неговата сграда е музей.

Един от първите учители във взаимното училище е даскал Захари Димов. Има запазена приписка в Триода на църквата: „Аз поп Захарие ченгелски учител”.

Нов етап в развитието на училището е пристигането в началото на 60-те години на XIX в. на даскал Рашко (Райко Илиев Блъсков), който си поставя амбициозната задача да създаде ново класно училище за около 250 деца.

В дописка от 1862 г. във вестника на Драган Цанков „България” [1] има кратък репортаж за освещаването на училището на храмовия празник Илинден, изпита на учениците и описание на новата сграда:

Новосъграденото училище е направено близо до черквата на едно високо място всред селото; то има четири стени: Първата, по-обширна стая е Взаимноучителното предворие, двете нависоко одаи за особно предание и една стая за ония ученици, които щат ся възпитават в училището и щат ся хранят оттам, като в Пансион (както го показва и надписа, дето прочетох над вратата с големи букви: Селски Български Пансион и пр.). Новото училище, което може да вмести до 200 ученици, е за момчета, а вехтото, в черковний двор, остава за девическо. Управителят на това училище е един от многострадалните Български учители. Той, както ми приказа сам си, е настоял да ся направи това училище със цел да ся приемат и вънкашни ученици от околните села и града с умерена плата; ако ли, каза ми, получи някоя помощ, както се надява отвън, приемът щът ся и няколко сиромашки деца безплатно (с благодеяния).

През 1870 г. се появява и втора дописка за дивдядовското училище – в. „Македония” на Петко Славейков в бр. 66 от 16 юли описва изпитите в училището:

"Изпитванието ставаше в едно от най-близките до града село. То беше Дивдядово на 5-тий ден на този месец. Поканени имаше доволно от гражданите. Изпитът на учениците задоволи и зарадва доста сички ни. Науките си имаха учениците се в ръкопис; в тях се съгледваше нещо такова, като да е по-пригодно и потребно за селянина. На сички на лицата се виждаше изписана някаква сладка гордост. Децата се гордееха, защото можеха яката да отговарят на всичко що ги питаха, бащите се гордееха с децата си, а зрителите вънкашни(освен от града мнозина бяха от околните села) се гордееха защото и от българските млади рожби и по селата напредват. Аз често поглеждах на увенчаните образи на Кирила и Методия и на образа на М. Бенлиев. Всички що присъствуваха на това зрелище и мисля че ни един ни са намери от тях да не похвали добрия уред на това селище."

Училището се издържа със средства от черковно-училищната каса и волни дарения. Даскал Рашко поставя и началото на дарителството. Знаят се имената на дарители, които са подпомагали учебното дело: свещеник Захари Димов – 250 гроша, Тодор Рахнев – 500 гроша, Стоян Чакъров – 500 гроша, Узун Димо – 250 гроша, Димитър Сърмов – 250 гр. и др. Значителна помощ е оказвал и видният възрожденски благодетел Маринчо Бенли, родом от Шумен. В продължение на десетилетия той е изпращал по 10 златни австрийски лири на десет училища в района. Достоен продължител на делото на Рашко Блъсков е неговият син Димитър Блъсков, който е и основател на главно-класното училище, по-нова програма, отличаваща се от старата взаимноучителна метода. Благодарение на баща и син Блъскови, Величко Железов, Янко Янев и др. училището скоро се прочува и в него идват да учат младежи от Силистренско, Варненско, Провадийско. [2] В училището, по спомени на съучениците му Гори Узунов и Вичо Камбуров, е учил и Панайот Волов.

През 1919 г. се открива и първи прогимназиален клас – съответстващ на днешен 5. клас – благодарение на известния общественик и писател Вичо Атанасов, който от 1921 г. става и директор на училището.

През 1937 г. е основано и първото родителско-учителско дружество с цел задълбочаване на сътрудничеството между училището и семействата на учениците.

А от есента на 1940 г. началното и прогимназията дават началото на основното училище, което се настанява в новата си сграда, построена през 1939 г.

През 1963 г. за първи път на 20 април се чества патрона на училището – Панайот Волов, по повод 125-годишнината от основаването на училището на 22 май 1963 г. Президиумът на Народното събрание награждава Народното основно училище „Панайот Волов” с орден „Кирил и Методий” I степен. Същата година на 1 септември е открита и новата спомагателна постройка, в която се обособява работилница и се обособяват кабинети по химия, физика и биология. Сградата е изградена със средствата на родитело-учителския комитет и ТКЗС в с. Дивдядово.

През 1965 г. е отворено новото крило на училищната сграда, а през 1966 г. е открит и физкултурният салон. През 1968 г. е завършено асфалтирането на училищния двор, а през 1982 г. е пуснато в експлоатация и локалното парно отопление.

Училището е било базово към към Шуменския университет по химия и музика.

През на 1 октомври 1999 г. е открит и първият компютърен кабинет.

Днес IX ОУ е със статут на средищно училище. То разполага с 16 модерни кабинета, обзаведени по европейски стандарт. В тях учители и ученици имат непрекъснат достъп до интернет, интерактивни дъски и устройства, музикални системи, уютен и достъпен за пътуващите ученици комплекс за хранене, 3 автобуса, които извозват ученици от ДДЛРГ "Детелина" и селата: Салманово, Мараш, Хан Крум, Троица и Осмар.

След 1944 г. директори на училището са Васил Стефанов Василев (от 1946-1959 г.), Йордан Маринов Начев (1958-1973 г.), Иван Смиленов Апостолов (1973-1994 г.), Стефан Стефанов Баев (от 1994 г.)

Сред имената на изявените ученици през годините са проф. Тончо Жечев, проф. Марин Жечев, проф. Гори Митев, проф. Крум Геров, ст.н.с. I степен Борис Митев, доц. Илия Баев, доц. Вълчо Баев, доц. Иван Стефанов, доц. Тодорка Станчева Владимирова, д-р Николинка Янкова, писателят Герчо Атанасов и др.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. в. „България”, бр. 19 от 20 август 1862 г.
  2. Жечев, Т. Какво съм чувал и зная за своето родно място и род, сп. Септември, бр. 1, януари 1985 г.