Ignorantia legis neminem excusat

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ignorantia juris non excusat или Ignorantia legis neminem excusat е основополагащ принцип на правото под формата на законова, необорима и обща презумпция съществуваща от самото зараждане на идеята за право в древността.

На български от латински се превежда като непознаването на закона не освобождава от отговорност или непознаването на закона не извинява никой. В страните възприели континенталната правна система за означение на понятието се използва и латинския израз nemo censetur ignorare legem, т.е. никой да не се учи да игнорира закона. Презумпцията е въведена най-вече с оглед на правната сигурност и възможността да се подсигури правоприлагането.

В правото се предполага, че правните субекти знаят законите и поради това незнанието на закона не ги оправдава при извършване на неправомерни действия. Тази основополагаща презумпция има непосредствено практическо значение. При правоприлагането, изхождайки и опирайки се на нея, правоприлагащият орган я отчита и зачита в актовете си имплицитно.

В историята на правото изискването, че никой не може да се позовава на незнанието на закона е известно от древността, задълго даже до възникването на римското право. Първите известни най-древни Вавилонски закони или са били изсечени върху камък (базалтови стели), или са били поставени на най-видно място (при влизането в страната, на нейните граници, или на градските площади), или са записани върху глинени плочки, или са пирографирани върху дървени дъсчици (както при квиритите на древните римляни - виж Закони на дванадесетте таблици) и т.н., те са обявявани и съответно доведени или сведени до знанието на всички свои адресати по презумпция по този начин.

Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на България:

Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]