Икарус 280.92Т

Ikarus 280.92T
	Ikarus 280.92T
	Ikarus 280.92T в депо „Искър“, София
Марка	Ikarus
Произвеждан	1985 – 1991 г.
Сглобяван в	Будапеща, Унгария
Предходен модел	Ikarus 280.91T
Наследник	Ikarus 435.81T
Подобни	Ikarus 280.93 и Ikarus 280.94
Дизайнер	Laszlo Finta
Клас	тролейбус
Задвижване
Двигател	Колекторен постояннотоков с последователно възбуждане
Мощност	196 kW
Положение на двигател	високоподов тролейбус
Други характеристики
Платформа	Ikarus 280
Купе	4 врати
Максимална скорост	70 km/h
Ускорение 0-100 km/h	1.3 m/s2
Дължина	16 500 mm
Ширина	2500 mm
Височина	3400 mm
Тегло	12 200 kg
	Ikarus 280.92T в Общомедия

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Ikarus 280.92T е съчленен тролейбус, базиран на автобус Ikarus 280. Производството му е базирано в Matyasfold в град Будапеща, Унгария. Модификацията 280.92 е специално произвеждана за България. Характеризира се с тъмносин си цвят и жълта хоризонтална лента, малка отваряема част на прозорците, врати тип "хармоника", разглобяеми джанти и кабина за шофьора.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият тролейбус Ikarus 280 е произведен през 1975 под модификацията 280.T1, като използва електрооборудване от тролейбус ЗиУ 5. Година по-късно, през 1976 започва и серийното производство на модела 280.91T, също използващ електрооборудване от ЗиУ 5. В Будапеща се експлоатират 78 бройки до 1995 г., когато са заменени от новите Ikarus 435.81T.

През 1985 г. започва и прозиводството на Ikarus 280.92T за София. През тази година са произведени 25 броя за София и 25 броя от модификацията за ГДР - 280.93. И двата модела използват електрооборудване, произведено от Ganz elektrotechnische werke.

Втората и третата доставка на Ikarus 280.92T за София са през 1987 и 1988 година, като общо са доставени 151 броя.

Четвъртата и последна доставка от модела е за Враца през 1991 г., състояща се от 4 броя, закупени от химически завод "Химко".

През 1989 година се прави и втора доставка от модификацията 280.93 за ГДР, съдържаща 30 броя. Модификацията 280.93 бива доставена в общо 5 града - Ваймар, Потсдам, Зул, Еберсвалде и Хойесверда. След обединението на Германия, част от тролейбусите са бракувани, други са продадени в Тимишоара, Румъния, трети в Талин, Естония, а някои и в Челябинск, Русия. В днешни дни няма нито един екземпляр от модела, нито в движение, нито като музеен експонат.

Паралелно с доставките за София и ГДР са произведени 83 броя Ikarus 280.94T за Будапеща в периода 1987 - 1989 г.

Прототипи[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1978 - 1981 година са разработвани различни прототипи,някои от които с тиристорно управление, в които участват марките Hitachi, BBC, Ganz, Kiepe, както и студенти от Будапещенския технически университет, като през 1985 г. за серийното производство на тролейбусите Ikarus, бива избрана унгарският производител Ganz. В периода 1985 - 1991 г. са произведени общо 293 тролейбуса Ikarus Ganz за България, Унгария и ГДР. През 1987г. допълнително са произведени и 2 броя Ikarus 280.92T в ролята на прототипи за Москва, Русия, което прави окончателните 295 броя.