In Trance

от Уикипедия, свободната енциклопедия
In Trance
Scorpions - In Trance CD.jpg
Албум на „Скорпиънс“
Записан1975 г.
Издаден17 септември 1975 г.
ЖанрХардрок, хевиметъл
Времетраене36:17
Музикален издателАр Си Ей
Пореден албумТрети
Продуцент(и)Дитер Диркс
ЕзикАнглийски
Хронология на „Скорпиънс“
Fly to the Rainbow
(1974)
In Trance
(1975)
Virgin Killer
(1976)
Сингли от In Trance
  1. In Trance ⟨Издаден: 17 септември 1975 г.⟩
  2. Life's Like a River ⟨Издаден: 1975 г.⟩

In Trance е третият студиен албум на германската рок група „Скорпиънс“, издаден на 17 септември 1975 г. от „Ар Си Ей Рекърдс“. Това е първият албум, записан с белгийския барабанист Руди Ленърс, който се присъединява към групата в средата на турнето Fly to the Rainbow Tour (1974-1975). In Trance е записан в „Диркс Студиос“ в Кьолн и е първата творба на групата с продуцента Дитер Диркс, чиито препоръки, като съкращаване на продължителността на песните и изоставяне на влиянията на психеделичния рок, помагат за популяризирането на „Скорпиънс“ на международните пазари.

Със звук, свързан повече с хардрока и хевиметъла, албумът се различава от своите предшественици Lonesome Crow (1972) и Fly to the Rainbow (1974) и е крачка напред, в развиетието на групата. In Trance представя за първи път характерното лого на групата, отпечатано върху обложката, която от своя страна, е първата от поредица такива, които предизвикават спорове и ограничения на някои територии. След излизането си в продажба, албумът успява да се превърне в най-продавания албум на „Ар Си Ей Рекърдс“ в Япония за 1975 г. На свой ред, той получава положителни отзиви от специализираната преса, част от която го определя като един от най-добрите им албуми и този, който установява характерната комбинация от метъл и хардрок, които вече определят стила на групата.

In Trance и първият албум на „Скорпиънс“ Lonesome Crow (1972), са единствените техни албуми, които не попадат в нито една международна класация, включително и в Германия. За разлика от някои други техни албуми от 70-те години на 20-и век, като Fly to the Rainbow (1974), Virgin Killer (1976) и Taken by Force (1977), които първоначално също не влизат в нито една класация, но след преиздаването им през следващите години, влизат в националната класация на Япония.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

След приключване на записите на Fly to the Rainbow, барабанистът Юрген Розентал напуска групата, за да изпълни военната си служба.[1] Доби Фехтер, е нает да заеме позицията му, но остава само за няколко месеца, след като и той напуска, за да прекарва повече време с приятелката си.[2] Неговото напускане по средата на представянето на турнето Fly to the Rainbow Tour (1974-1975), ги принуждава да търсят нов член и провеждат няколко прослушвания. Белгиецът Руди Ленърс се явява два пъти, при първият, от които той прави няколко грешки, но въпреки това, „Скорпиънс“ избират него, което го прави първият негермански музикант в историята на групата. Общуването между Руди Ленърс и останалите членове на групата, е само на английски език, защото той не знае немски, а те не говорят френски.[3]

С Руди Ленърс в техните редици, те успяват да завършат турнето. На един от концертите в Есен, Германия, те се запознават с продуцента Дитер Диркс, който харесва как печелят публиката и вижда потенциал да се превърнат в страхотна група.[4] Дотогава той има успешна кариера с краутрок и прогресив рок изпълнители, но не и с такива, които свирят хардрок.[5] След няколко разговора, групата избира той да продуцира следващия им албум, което също поставя началото на дългогодишни професионални взаимотношения, които продължават до 1988 г.[6]

Записване[редактиране | редактиране на кода]

„Дитер е работохолик... Понякога го мислех за луд, но сега имам чувството, че беше много умен. Той започваше в офиса си много рано сутрин и когато групата се появи в студиото след закуска, Дитер вече беше на миксиращия пулт и опитваше нещата.“

- Мнението на Франсис Буххолц за работата на Дитер Диркс.[7]

Записите са направени в студио „Диркс“ в Щомелн, село близо до Кьолн, за период от две до три седмици през лятото на 1975 г.[8] Там първо са записани демо записите, които усъвършенстват в домовете си, преди да се върнат в студиото, за да ги запишат отново. Улрих Джон Рот заявява, че всичко е записано за около десет дни, като започват с ритъм секцията, след това с вокалите и накрая с китарите.[8] Басистът Франсис Буххолц коментира, че отношенията с продуцента Дитер Диркс са добри, но тъй като той е работохолик, перфекционист и иска всичко да звучи страхотно, понякога се чувстват, че работят с диктатор.[9] Клаус Майне среща някои проблеми в работата си с Дитер Диркс, като заедно прекарват часове в разглеждане на проблеми с гласа и пеенето му, докато с Руди Ленерс, продуцентът е по спокоен и не общува толкова много, предвид езиковата бариера.[5]

Дитер Диркс предлага съкращаване на продължителността на песните и елиминиране на психеделичните рок влияния от предишните си продукции, за да даде тласък на кариерата им на международните пазари. В допълнение, той групира песните, написани в партньорство от Рудолф Шенкер и Клаус Майне на страна „А“ на албума, докато тези на Улрих Джон Рот поставя на страна „Б“, с изключение на началните песни Dark Lady на Улрих Джон Рот на страна „А“, докато Robot Man от Рудолф Шенкер и Клаус Майне е на страна „Б“.[10]

Композиране[редактиране | редактиране на кода]

Рудолф Шенкер и Клаус Майне са вдъхновени за създаването на песента In Trance в църква в белгийския град Линвил, докато запълват свободното си време преди концерт. Атмосферата там им дава тласък и по време на проверката на звука, песента е окончателно завършена.[11]

Албумът започва с Dark Lady, която според Улрих Джон Рот, произлиза от „джем сешън“. Смятана от критика Мартин Попоф за песента с най-голямо метъл звучене в албума, въведението ѝ има някои китарни ефекти, които Улрих Рот създава, като експериментира със своя усилвател и педал. По предложение на Дитер Диркс, Dark Lady е изпята в дует, защото началните стихове са по-благоприятни за вокалния стил на Улрих Джон Рот, докато Клаус Майне „издава вой и ръмжене“, които отстъпват място на двойни китари.[12] Улрих Джон Рот отбеляза, че песента няма никакво послание и е просто за наслада от „буги ритъма, с движещи двойни хармонични арпежи.“[13] Текстът на песента, която дава заглавието на албума, In Trance, се отнася на контрола както на физическите, така и на психическите излишъци, в този смисъл Рудолф Шенкер обяснява, че това може да бъде пряко свързано с алкохолизма. За да отрази настроението си, Улрих Джон Рот свири минималистично соло на китара; след като Дитер Диркс чува неговите хармонични части и трели, той го сравнява с работата на Клод Дебюси.[11]

Life is Like a River е „мощна балада“, чиито текстове „увековечават мистичните теми на групата за смъртността, самотата и трансцендентността“ според Мартин Попоф.[14] Това е единствената песен в албума, в която Корина Фортман, съпругата на Дитер Диркс по това време, участва като текстописец.[4] Въпреки че въведението ѝ има някои двойни китари, а припевът - някои силни акорди, Улрих Джон Рот не е доволен от резултата, защото смята, че представя „някои недостатъци в изпълнението“. Докато записват китарите, на сутринта на втория ден, Дитер Диркс му казва, че трябва да остави така песента, защото няма време.[8] Също така, това е една от малкото песни, в които Ахим Киршнинг участва като гост музикант с клавишни инструменти.[15] Top of the Bill се откроява с началния си риф, композиран от Рудолф Шенкер, докато гласът на Клаус Майне, се движи между „мощни вокални хармонии“. Между куплетите китарите се „бият с военния ритъм на малкия барабан на Ленърс“, преди Клаус Майне да изкрещи заглавието на песента, докато завършекът ѝ е „луд рейв“. Мартин Попоф твърди в книгата си, че Top of the Bill, заедно с Dark Lady и Speedy's Coming от предишния им албум, показват, че от самото начало „Скорпиънс“ могат да пишат енергични и тежки хардрок песни.[16] Смятана от Мартин Попоф за „епична плачевна песен“, а от критика Едуардо Ривадавия като „величествена“,[16][17] Living & Dying е песен за самотата, където гласът на Клаус Майне е „ридащ“ в глаголите и „опустошителен“ в думите.[16]

Улрих Джон Рот експериментира отново със своя усилвател в началото на Robot Man,[5] „където групата удря“ със съдействието на Рудолф Шенкер.[16] Въпреки, че първоначално иска да я изпее сам,[5] Evening Wind на Рот има „тъмен, епичен блус“ тон, където той подлага „своята сръчност на звука на изпитание“.[16] В същата блус линия, в Sun in My Hand той пее за магията на музиката създадена на китара, напомняща на Джими Хендрикс, заедно с барабаните, които ѝ дават „решителност и единство“ и където китарното соло избухва с почти келтска нотка.[16] Longing for Fire, единствената песен написана от Рудолф Шенкер и Улрих Джон Рот, е композиция от „блус поп (...) оживена от красива бас линия“.[18] За да завършат албума, те включват инструментала Night Lights, който Рот композира за себе си, докато импровизира. Смятана от Мартин Попоф за „вид приспивна песен“, китаристът обяснява, че има известно влияние от Джеф Бек.[18]

Издаване и представяне[редактиране | редактиране на кода]

In Trance е издаден на 17 септември 1975 г. от „Ар Си Ей Рекърдс“.[19] Благодарение на предложенията на Дитер Диркс, чиято цел е да популяризира „Скорпиънс“ на международните пазари,[10] In Trance успява да стане най-продаваният албум на „Ар Си Ей Рекърдс“ в Япония, през същата година.[20] По-късно, организацията на „Световни европейски награди“ присъжда златен статус на албума, представляващ 500 000 продадени копия по целия свят.[21] В същия ден, когато албумът е издаден, песента In Trance, е издадена като сингъл, като Life's Like a River допълва списъка с издадени сингли от него.[22]

На 6 септември същата година, в Мюнхен започва In Trance Tour.[23] През 1975 г. те свирят в различни градове в Западна Германия, Франция и Белгия и дебютират в Англия с концерт в „Кавърн Клъб“ в Ливърпул на 31 октомври. След десетки изяви в страната им и Франция между януари и февруари 1976 г., „Скорпиънс“ свирят почти всеки ден след месец март в различни клубове в Англия и Уелс.[24] На някои участия през май и юни, те придружават „Кис“ на първото им турне в Европа, благодарение на което правят своя дебют в Дания, Швеция и Швейцария.[25] След последното участие в Западна Германия от края на юни до септември, турнето приключва в края на същия месец в Гютерсло.[23]

Обложката[редактиране | редактиране на кода]

Дизайнерското студио „Ко Дизайн/Дирихс“ създава обложката,[26] на която за първи път е представено характерното лого на „Скорпиънс“, идеята за чийто шрифт е взета от плакат на американския филм „Ролербол“.[14][27] Основното изображение, направено от фотографа Майкъл фон Гимбут, показва женски модел върху бяла „Фендър Стратокастър“ китара на Улрих Джон Рот, показващ част от дясната си гърда. Това предизвика противоречия на някои пазари, особено в Съединените щати, поради което по-късно гърдата е покрита с черни петна.[17] Обложката на In Trance, е първата от поредица обложки на албуми на „Скорпиънс“, които в бъдеще се налага да бъдат променяни или ценцурирани, заради противоречиво съдържание.[14] В интервю през 2008 г. за сайта „Ултимейт Гитар“, Улрих Джон Рот коментира: „Да, беше абсолютно ужасно. Искам да кажа, че In Trance все още е маргинален. Идеята дойде от звукозаписната компания, но ние не бяхме против. Разбира се, вината беше наша. Тези обложки бяха може би най-неудобното нещо, в което съм участвал.“[28]

Оценки и възприемане[редактиране | редактиране на кода]

Рейтинг на албума
In Trance
Детайлни резултати
Източник
Оценка

Олмюзик4.5/5 звездиStar full.svgStar full.svgStar full.svgStar half.svg[29]
Енцикл. на поп. музика4/5 звездиStar full.svgStar full.svgStar full.svgStar empty.svg[30]
„Рок Хард“7/10 звездиStar full.svgStar full.svgStar full.svgStar full.svgStar full.svgStar full.svgStar empty.svgStar empty.svgStar empty.svg[31]

In Trance получава положителни отзиви от специализираната преса. Бари Уебър от „Олмюзик“ пише: „С удивителната Dark Lady като начална песен, албумът незабавно грабва вниманието на слушателя и го задържа до края“, подчертавайки също така „интереснанта In Trance като върхова точка“, до „забързания Robot Man и до „рокерския Top of the Bill“. В края той изразява мнение, че „Отличното пеене и мощната музика правят това най-добрият запис на „Скорпиънс“ с Улрих Джон Рот.“[29] Едуардо Ривадавия от „Ултимейт Класик Рок“ нарича In Trance един от най-добрите им албуми, който прави скок към характерната комбинация от метъл и хардрок, която определя звука на „Скорпиънс“.[17] През 2015 г. Ривадавия поставя албума на трето място в своя списък с албуми на групата, подредени от най-лошия до най-добрия.[32] В подобна класация Малкълм Доум от „Класик Рок“ го класира на седмо място, отбелязвайки: „Той е поставен директно в света на хардрока от средата на 70-те, с виртуозната китарна пиротехника на Рот като жизненоважен контрапункт на най-комерсиалните наклонности.“[33]

Майкъл Ренсен от „Рок Хард“ отбеляза, че благодарение на този албум „„Скорпиънс“ успяха да станат първата германска хардрок група, достигнала международно конкурентно ниво през 1975 г.“ и хитовете In Trance, Dark Lady или Life's Like a River „ги направиха суперзвезди в Япония почти за една нощ.“[31] Крис Дик от списание „Децибел“ пише: „с упоритост, талант и продуцент Дитер Диркс, „Скорпиънс“ изработиха албум за историята“, където „отличителните белези на хевиметъла присъстваха в In Trance. Но за разлика от връстниците си в Англия и Америка, германците бяха и безкрайно мелодични.“[34] Мартин Попоф коментира, че има по-достъпни песни от предшественика си, макар и не съвсем последователни, но все пак е албум „малко див за масова консумация“. Той подчертава „посоката на дълбока мисъл, поставена в почти клаустрофобична и погребална скала“.[18]

Списък с песните[редактиране | редактиране на кода]

Страна едно
  1. Dark Lady (Улрих Джон Рот) – 3:25
  2. In Trance (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) – 4:42
  3. Life's Like a River (Улрих Джон Рот, Рудолф Шенкер) – 3:50
  4. Top of the Bill (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) – 3:22
  5. Living & Dying (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) – 3:18
Страна две
  1. Robot Man (Рудолф Шенкер, Клаус Майне) – 2:42
  2. Evening Wind (Улрих Джон Рот) – 5:02
  3. Sun in My Hand (Улрих Джон Рот) – 4:20
  4. Longing for Fire (Рудолф Шенкер, Улрих Джон Рот) – 2:42
  5. Night Lights (Улрих Джон Рот) – 3:14

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Музиканти[редактиране | редактиране на кода]

Гост музикант[редактиране | редактиране на кода]

  • Ахим Киршинг – клавиши

Източник на информацията: Обложката на оригиналното издание на „Ар Си Ей Рекърдс“.[19][26]

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

  • Дитер Диркс – продукцент
  • Майкъл фон Гимбут – снимки
  • „Ко Дизайн/Дирихс“ – дизайн на обложката

Сертификати[редактиране | редактиране на кода]

Сертифициращ орган Сертификат Сертифицирани продажби Източник
Световни европейски награди Златен 500 000 [21]

Цитати[редактиране | редактиране на кода]

  1. Popoff 2016, с. 19.
  2. Dieser Rhöner tauschte eine Karriere bei den Scorpions gegen die Liebe. // infranken.de, 2018-08-02. Посетен на 2023-01-12. "Doobie" J. Fechter lebt in Wildflecken. Döner, Pizzeria und ein Supermarkt. Was hätte er für ein Leben führen können? Als er 19 Jahre alt war, wollte ihn eine band unbedingt haben: die heutigen Superstars Scorpions. Zwei Jahre trommelte er mit den "Jungs" um Klaus Meine durch ganz Europa, immer ganz kurz vor dem weltweiten Durchbruch. (на немски)
  3. Popoff 2016, с. 20.
  4. а б Gegers. Dieter Dierks – Interview exclusive !. // crazyscorps.com, 2015-03-30. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2023-01-12. Malgré un emploi du temps plus que chargé (le bonhomme reste très actif à pourtant 72 ans), Dieter Dierks, producteur emblématique des Scorpions entre 1975 et 1988, soit pendant leur âge d’or, a accepté de répondre à nos questions. (на френски)
  5. а б в г Popoff 2016, с. 22.
  6. Prato, Greg. Dieter Dierks Biography by Greg Prato. // Dieter Dierks. allmusic.com. Посетен на 2023-01-12. Dierks returned back to the Scorpions for a live release, 1985's World Wide Live, but after the release of the 1988 studio set Savage Amusement, it was becoming clear to both parties that the chemistry between band and producer was running out of gas. (на английски)
  7. Popoff 2016, с. 22 и 22.
  8. а б в Popoff 2016, с. 24.
  9. Popoff 2016, с. 21 и 22.
  10. а б Scorpions (2000). In Trance/Virgin Killer: The Back to Back Collection (Folleto de notas). Axel Killer Records. p. 3. 3056462.
  11. а б Ling, Dave. In Trance by the Scorpions: the story behind the song. // Classic Rock. loudersound.com, 2020-12-15. Посетен на 2023-01-12. Bridging the gap between their early Euro-rock and later cult metal status, In Trance – an atmospheric ballad of regret – became a key Scorpions track (на английски)
  12. Popoff 2016, с. 22 и 23.
  13. Dark Lady by Scorpions. // Scorpions. songfacts.com. Посетен на 2023-01-12. Written by Scorpions guitarist Uli Jon Roth, "Dark Lady" finds the singer lovelorn and lonely. (на английски)
  14. а б в Popoff 2016, с. 23.
  15. Popoff 2016, с. 21.
  16. а б в г д е Popoff 2016, с. 25.
  17. а б в Rivadavia, Eduardo. How ‘In Trance’ Became the Scorpions’ First Classic LP. // ultimateclassicrock.com, 2015-09-17. Посетен на 2023-01-12. A little-known German band going by the intimidating moniker of Scorpions took their embryonic career to the next level on Sept. 17, 1975 with the release of their third studio long-player, In Trance. To this day it is considered among their very best. (на английски)
  18. а б в Popoff 2016, с. 26.
  19. а б ALBUM DETAILS In Trance. // Discography. the-scorpions.com. Посетен на 2020-02-19. In Trance is the third studio album released by RCA Records in 1975. (на английски)
  20. 1974. // History. the-scorpions.com. Посетен на 2020-02-19. Beginning with their third LP In Trance, (1975), they began their working relationship with well-known international producer Dieter Dierks. They were firmly launched on their hard rock career. In Trance was the best-selling RCA album in Japan, where a regular SCORPION mania broke out. (на английски)
  21. а б Scorpions/In Trance - WWA gold record award. // World Wide Europe Awards. Архивиран от оригинала на 2013-11-13. Посетен на 2023-01-12. (на английски)
  22. Scorpions Singles & EPs. // Scorpions. discogs.com. Посетен на 2023-01-12. (на английски)
  23. а б In Trance Tour. // Live. the-scorpions. Посетен на 2023-01-12. (на английски)
  24. Popoff 2016, с. 27.
  25. Popoff 2016, с. 31.
  26. а б Scorpions – In Trance. // Scorpions. discogs.com. Посетен на 2023-01-13. (на английски)
  27. Rudolf Schenker (SCORPIONS): "Нека празнуваме 50 години рокендрокл!". // Публикации. werock.bg, 2016-07-10. Посетен на 2023-01-13. (на български)
  28. Plakas, Argie. Uli Jon Roth: 'Bridging Classical And Rock To Form Musical Bliss'. // interviews. ultimate-guitar.com, 2008-02-26. Архивиран от оригинала на 2009-06-02. Посетен на 2020-02-19. Yes, absolutely. It was horrible. I mean In Trance is still borderline. It was the record label. It was the record company’s idea, but we certainly didn’t object. And so shame on us. Those covers were probably the most embarrassing thing I’ve ever been involved with. (на английски)
  29. а б Weber, Barry. AllMusic Review by Barry Weber. // Album Overview. allmusic.com. Посетен на 2020-02-19. The interesting title track is clearly the best song of the album, but singles such as the fast-paced Robot Man and the hard-rocking Top of the Bill also stand out as highlights. Excellent singing and powerful music make this the best Scorpions recording working with Uli Jon Roth. (на английски)
  30. Larkin 2006, с. 1976.
  31. а б Rensen, Michael. SCORPIONS In Trance. // Reviews. rockhard.de. Посетен на 2023-01-13. Mit ihrem dritten, Deep-Purple-lastigen Album „In Trance" schaffen es die SCORPIONS 1975, als erste deutsche Hardrockband ein international konkurrenzfähiges Niveau zu erreichen. (на немски)
  32. Rivadavia, Eduardo. Scorpions Albums Ranked Worst to Best. // ultimateclassicrock.com, 2015-09-18. Посетен на 2023-01-17. This was their first classic release, and it's fair to say that 'In Trance' became the basic blueprint behind all of the Scorpions' most successful albums to date. (на английски)
  33. Dome, Malcolm. Every Scorpions album ranked from worst to best. // Classic Rock. loudersound.com, 2022-05-11. Посетен на 2023-01-17. Their first album with Dieter Dierks producing, and the one with which the band moved away from their early psychedelic leanings. (на английски)
  34. Dick, Chris. Scorpions – “In Trance”. // decibelmagazine.com, 2014-03-29. Посетен на 2023-01-17. From the fiery opener “Dark Lady” through the brilliance of closing track “Night Lights,” In Trance stuns with its dexterity and tunefulness. (на английски)

Източници[редактиране | редактиране на кода]