In vitro
In vitro (от латински: в стъкло) е технология за извършване на експерименти, когато опитите се провеждат „в епруветка“ – извън живия организъм. В общия смисъл този термин се противопоставя на термина in vivo – експеримент върху жив организъм (човек или животно). Много експерименти, имащи отношение към молекулярната биология, биохимията, фармакологията, медицината, генетиката и др., се извършват извън организма, върху култура от живи клетки или в безклетъчен модел.
Експериментите in vitro, в тези случаи, когато алтернатива са изследвания върху животни или човек, се смятат за по-малко достоверни, отколкото in vivo,[1] и често са само необходим предварителен стадий за оценка на възможността и необходимостта от следващи изследвания in vivo.[2] Тяхно важно предимство е, че те често поевтиняват предварителните стадии от изследванията и позволяват да се запази животът на опитните животни.
Употреба на термина[редактиране | редактиране на кода]
При използването в текст на латински термини, в това число и на in vitro и in vivo, често те се пишат с курсивен шрифт.
В качеството на необикновен пример за използване на термина може да се посочи изразът „оплождане in vitro“, често опростявано в ежедневния език до „дете от епруветка“. Изразът е неточен, тъй като тук става въпрос не за експеримент, а за медицинска манипулация.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lessons from the living cell: the culture of science and the limits of reductionism. McGraw-Hill. ISBN 0-07-137820-0.
- ↑ Вопросы клинической разработки препаратов. // По материалам 1-й научно-практической конференции. Архивиран от оригинала на 2012-06-02.