Intel P5 (микроархитектура)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

P5 е микроархитектура, разработена от Интел и въведена на 22 март 1993 г. Тя е от пето поколение и е първата със супрескаларна архитектура IA-32. При тази архитектура размера на пътечките е намален, а скоростта на шината за данни и адресната шина е увеличена. Също така и кеш паметта е на по-високо ниво и по-широко използвана.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Проектирането на архитектурата започва през 1989 г. Успешно се симулира през 1990 г. В средата на 1992 г. екип от 200 инженери подготвя представянето на архитектурата пред публика, което е направено официално през юни 1992 г. Официалното анонсиране на процесорите на Интел става през септември 1993 г.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Използва се L1 кеш памет от 16 до 32 KB.

Проблеми[редактиране | редактиране на кода]

Процесорите с честота 60 – 100 МНz имат проблем с пресмятането на числа с плаваща запетая.

Модели и варианти[редактиране | редактиране на кода]

  • P5
  • P54C
  • P54CQS
  • P54CS
  • P24T
  • P55C

Източници[редактиране | редактиране на кода]