K-1
K-1 е правилник за провеждане на състезания по бойни изкуства и спорт, който съчетава едновременно техники от муай-тай, кикбокс, таекуондо, карате и бокс.
Спортът е създаден от бившия шампион по киокушин карате Казиоши Оши през 1980. Всяка среща по К-1 се провежда в 3 рунда като в края съдиите решават кой да е победителя, освен ако преди това не е имало нокаут. При равностоен мач съдиите имат право да удължат срещата до 5 рунда. К-1 има два подстила:
- K-1 MAX: Максималното тегло е 70,5 кг. Правилата са както при K-1.
- K-1 Hero's: Правилата са смесени и не съвпадат с официалните правила на K-1
Световното първенство по К-1 (K-1 World Grand Prix) се провежда всяка година в Токио и предизвиква огромен зрителски интерес. Турнирите протичат като загубилия срещата си (чрез нокаут или по точки) моментално отпада от турнира, а спечелилият продължава в следващия рунд. Целият турнир се провежда само в една вечер и така един състезател може да проведе три битки само за няколко часа. Най-прочутите К-1 бойци са Ернесто Хууст, Реми Боняски, Семи Шилт и Буакау Пор Пурамук.
Битките по K-1 в САЩ могат да бъдат гледани по телевизията само чрез плащане, а в Европа се предават по телевизионния канал Евроспорт.
Името[редактиране | редактиране на кода]
Буквата K в K-1, официално е замислена от организаторите да представя трите спорта – „карате“, „кикбокс“ и „кунгфу“.[1] Въпреки това някои предполагат, че буквата представя бойните спортове, в които тя се среща – карате, кикбокс, кунгфу, какутоуджи (японската дума за „бойни спортове“) и таекуондо.
Аналогия съществува и с едно от имената на връх Еверест – K1.
Шампиони по К-1[редактиране | редактиране на кода]
K-1 World Grand Prix Champions (световно първенство в тежка категория)[редактиране | редактиране на кода]
- 1993 –
Бранко Цикатич
- 1994 –
Петер Аертс
- 1995 –
Петер Аертс
- 1996 –
Анди Хуг
- 1997 –
Ернесто Хууст
- 1998 –
Петер Аертс
- 1999 –
Ернесто Хууст
- 2000 –
Ернесто Хууст
- 2001 –
Марк Хънт
- 2002 –
Ернесто Хууст
- 2003 –
Реми Боняски
- 2004 –
Реми Боняски
- 2005 –
Семи Шилт
- 2006 –
Си Шилт
- 2007 –
Семи Шилт
- 2008 –
Реми Боняски
- 2009 –
Семи Шилт
- 2010 –
Алистър Овърийм
K-1 WORLD MAX Champions (световно първенство до 70,5 кг)[редактиране | редактиране на кода]
- 2002 –
Алберт Краус
- 2003 –
Масато
- 2004 –
Буакау Пор. Пурамук
- 2005 –
Анди Соуер
- 2006 –
Буакау Пор. Пурамук
- 2007 –
Анди Соуер
- 2008 –
Масато
- 2009 –
Джиорджио Петросян
- 2010 –
Джиорджио Петросян
K-1 BOOK[редактиране | редактиране на кода]
- Willem Brunekreef, The Golden Kyokushin and K-1 Encyclopedia, ISBN 978-90-812379-1-8
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.k-1.co.jp, архив на оригинала от 3 март 2011, https://web.archive.org/web/20110303065055/http://www.k-1.co.jp/en/what/index.html, посетен на 2013-01-20
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официална страница Архив на оригинала от 2012-12-19 в Wayback Machine. (на японски и английски)
- К-1 САЩ