Направо към съдържанието

Limbo (бомбомет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Лимбо“
Limbo Anti Submarine Mortar Mark 10
„Лимбо“ на новозеландската фрегата HMNZS Taranaki (F148), 1963 г.
История на производството
РазработеноAdmiralty Underwater Weapons Establishment
Страна на производство Великобритания
История на службата
Години на експлоатация1955 г. – 1980-те г.
На въоръжение в Великобритания
 Австралия
 Канада
 Либия
 Южна Африка
Войни и конфликтиФолкландска война
Характеристики на оръдието
Марка на оръдиетоAnti Submarine Mortar Mark 10 (A/S Mk. 10)
Калибър, mm300, 3 ствола
Маса на снаряда, kgДълбочинни бомби с тегло 180 кг,
Бойна глава: 94 кг снаряжена с минол
Принцип на зарежданеавтоматично
Характеристики на артилерийската установка
Обща маса на АУ, kg35 тона с 51 снаряда,
за 17 залпа
Максимална далечина на стрелбата, m366 – 910
Разчет, души3
„Лимбо“ в Общомедия

„Лимбо“ (противолодъчен бомбомет Mark 10) (на английски: Limbo) е последният британски стрелящ по курса противолодъчен бомбомет, първоначално разработен през Втората световна война.[1] Представлява трицевен миномет, развитие на по-ранните „Squid“ и „Hedgehog“, разработен е от Учреждението за подводно оръжие на Адмиралтейството през 1950-те години.[2] „Squid“ се зарежда ръчно, което създава трудности на люлеещата се палуба при силно вълнение; „Лимбо“ се зарежда и стреля автоматично, персоналът при това се намира в укритие. Той е поставян на шканеца на ескортните кораби на кралските ВМС на стабилизирана по диферент и крен платформа от 1955 г. до средата на 1980-те години. С „Лимбо“ са въоръжени построените за Австралия разрушители тип „Деринг“ (1949), а също и австралийските ескортни разрушители от типа „Ривър“. „Лимбо“ също широко се използва във ВМС на Канада, намирайки се на въоръжение на всички разрушители от края на 1950-те до началото на 1970-те години, в т.ч. „St. Laurent“, „Restigouche“, „Mackenzie“, „Annapolis“ и „Iroquois“.

Далечината на изстрела на бомбомета се контролира с клапани за сгъстения въздух и съставлява 400 – 900 м. Оръжието е свързано с хидроакустичната система на кораба, изстрелът се произвежда по команда, когато целта е в зоната на досегаемост. Снарядите се изстрелват под такива ъгли, че да падат като триъгълник около целта. „Лимбо“ може да стреля по всяко направление около кораба и обладава голяма точност.[3][4] Оръжието е използвано през 1982 г. по време на Фолкландската война, и остава на служба в Кралския флот и флотите на Съдружеството до 1990-те години, когато е заменено с торпедото Mk 44. Екземпляр от системата се експониран в Музея на националното оръжие в Хоспорт, Хампшър.

Управление на Mk 10 с помощта на сонар

[редактиране | редактиране на кода]

Стрелбата от бомбомета Mk 10 се управлява с помощта на сонар от типа 170 (а по-късно 502) от диспечерската на хидролокатора, която обичайно се намира в съседство с бойната рубка.

Хидролокаторът тип 170 се обслужва от трима оператора, които поддържат хидроакустичния контакт с целта и ефективно следят целта по азимут, отстояние и дълбочина. Работата на операторите се контролира от офицера на хидролокатора (SCO, Sonar Control Officer), който командва диспечерската.

Когато контактът се класифицира като вражеска подводна лодка, офицерът на хидролокатора, след потвърждаване от командира в бойната рубка, ръчно произвежда изстрел. Стрелбата се изпълнява с помощта на пистолетна ръкохватка със спусък, поставена в диспечерската веднага зад операторите.

Общи характеристики

[редактиране | редактиране на кода]
  1. British ASW weapons
  2. Bogart, Charles H. An Anti-submarine Weapon: The Limbo Mk NC 10 Mortar // Warship International XLVII (4). 2010. с. 359–362.
  3. Richardson, Doug. Naval Armament. London; New York, Jane's Publishing, 1981. ISBN 0-531-03738-X. OCLC 642104997.
  4. YouTube showing loading and firing
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лимбо (оружие)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​