Limbo (бомбомет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Лимбо“
Limbo Anti Submarine Mortar Mark 10
Limbo ASW mortar on HMNZS Taranaki (F148) c1963.jpg
„Лимбо“ на новозеландската фрегата Taranaki (F148), 1963 г.
Обща информация
На въоръжение в Великобритания Великобритания
Австралия Австралия
Канада Канада
Либия Либия
Производител Admiralty Underwater Weapons Establishment
Великобритания Великобритания
Година на производство 1955 г. – 1980-те г.
Технически данни
Калибър, mm 300, 3 ствола
Тегло (бойно) 35 тона с 51 снаряда,
за 17 залпа
Зареждане Дълбочинни бомби с тегло 180 кг
Далекобойност, km 0,4 – 0,9

„Лимбо“ (противолодъчен бомбомет Mark 10) (на английски: Limbo) е последният британски стрелящ по курса противолодъчен бомбомет, първоначално разработен през Втората световна война. Представлява трицевен миномет, развитие на по-ранните „Squid“ и „Hedgehog“, разработен е от Учреждението за подводно оръжие на Адмиралтейството през 1950-те години. „Squid“ се зарежда ръчно, което създава трудности на люлеещата се палуба при силно вълнение; „Лимбо“ се зарежда и стреля автоматично, персонала при това се намира в укритие. Той е поставян на шканеца на ескортните кораби на кралските ВМС на стабилизирана по диферент и крен платформа от 1955 г. до средата на 1980-те години. С „Лимбо“ са въоръжени построените за Австралия разрушители тип „Деринг“ (1949), а също и австралийските ескортни разрушители от типа „Ривър“. „Лимбо“ също широко се използва в ВМС на Канада, намирайки се на въоръжение на всички разрушители от края на 1950-те до началото на 1970-те години, в т.ч. „St. Laurent“, „Restigouche“, „Mackenzie“, „Annapolis“ и „Iroquois“.

Далечината на изстрела на бомбомета се контролира с клапани за сгъстения въздух и съставлява 400 – 900 м. Оръжието е свързано с хидроакустичната система на кораба, изстрела се произвежда по команда, когато целта е в зоната на досегаемост. Снарядите се изстрелват под такива ъгли, че да падат като триъгълник около целта. „Лимбо“ може да стреля по всяко направление около кораба и обладава голяма точност. Оръжието е използвано през 1982 г. по време на Фолкландската война, и остава на служба в Кралския флот и флотите на Съдружеството до 1990-те години, когато е заменено с торпедото Mk 44. Оцелял екземпляр е експониран в Музея на националното оръжие в Хоспорт, Хемпшир.

Управление на Mk 10 с помощта на сонар[редактиране | редактиране на кода]

Стрелбата от бомбомета Mk 10 се управлява с помощта на сонар от типа 170 (а по-късно 502) от диспечерската на хидролокатора, която обичайно се намира в съседство с бойната рубка.

Хидролокатора тип 170 се обслужва от трима оператора, които поддържат хидроакустичния контакт с целта и ефективно следят целта по азимут, отстояние и дълбочина. Работата на операторите се контролира от офицера на хидролокатора (SCO, Sonar Control Officer), който командва диспечерската.

Когато контакта се класифицира като вражеска подводна лодка, офицера на хидролокатора след потвърждаване от командира в бойната рубка ръчно произвежда изстрел. Стрелбата се изпълнява с помощта на пистолетна ръкохватка със спусък, поставена в диспечерската веднага зад операторите.

Общи характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лимбо (оружие)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.