Lindt
| Chocoladefabriken Lindt & Spruengli AG | |
Фабриката и централният офис на брега на Цюрихското езеро | |
| Тип | Публична компания (Aktiengesellschaft) |
|---|---|
| Търгувана като | SWX:LISN; SWX:LISP |
| Индустрия | Хранително-вкусова (МСОК:10) |
| Основаване | 1845 г. |
| Основатели | Давид Шпрюнгли-Шварц, Рудолф Шпрюнгли-Аман, Рудолф Линд |
| Седалище | |
| Ключови личности | Ернст Танер (председател на съвета на директорите) Адалберт Лехнер (CEO)[1] |
| Служители | 14 466 (2022)[2] |
| Продукция | Шоколад |
| Годишни приходи | |
| Оперативна печалба | |
| Чиста печалба | |
| Активи | |
| Lindt в Общомедия | |
Lindt & Sprüngli е швейцарска компания, производител на шоколад и други сладкарски изделия, както и собственик на верига магазини и кафенета за продажба на тази продукция.
История
[редактиране | редактиране на кода]
През 1836 г. Давид Шпрюнгли (David Sprüngli, 1776 – 1862) купува сладкарски магазин в Цюрих. През 1845 г. заедно със сина си Рудолф той открива малка шоколадова фабрика, която започва да произвежда твърд шоколад по нова италианска рецепта. През 1859 г. е открито голямо кафене в центъра на Цюрих, а през 1870 г. – нова фабрика. В началото на 80-те години на XIX век продукцията на компанията вече се изнася в повечето европейски страни. През 1890 г. компанията започва производство на млечен шоколад.[3]
През 1899 г. е открита още една фабрика (в Килхберг), а същата година за 1,5 млн. швейцарски франка е закупена шоколадовата фабрика на Рудолф Линд (включително търговската марка Lindt), която се намирала в Берн. Линд разработва своя рецепта за „топящ се шоколад“, която по това време вече е придобила голяма популярност в Европа. Компанията започва да се нарича Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli. Въпреки това скоро между семействата Линд и Шпрюнгли възникват разногласия, Линд основават нова компания – A. & W. Lindt и започват да произвеждат шоколад под същата марка. През 1906 г. между компаниите започва съдебен спор, който приключва едва през 1927 г. в полза на Lindt & Sprüngli.[3]
След Втората световна война компанията започва да дава лиценз за производството на своя шоколад на предприятия в други страни (Италия, Германия, Франция, Холандия, Швеция и Дания). През 1961 г. е закупен швейцарският производител на шоколад Chocolat Grison, а през 1971 г. – още два (Nago Nährmittel и Gubor Schokoladefabrik G. Uebersax). През 1972 г. продажбите на компанията за първи път достигат 100 млн. швейцарски франка. През 1986 г. акциите на компанията са пуснати на швейцарската борса, а същата година е погълнат немският производител на шоколад, който дотогава е работил по лиценз. През 90-те години са погълнати лицензианти и в други страни. През 1989 г. е открита първата фабрика в САЩ. През 1994 г. е купена австрийската компания Confiserie-Group Hofbauer (марка Küfferle), а през 1997 г. – италианската компания Caffarel. През януари 1998 г. присъствието в САЩ е разширено с покупката на калифорнийската компания Ghirardelli Chocolate Company, основана през 1852 г.[3]
На 17 март 2009 г. Lindt обявява затварянето на 50 от 80-те си магазина в САЩ поради намаляване на търсенето на продукти в резултат на кризата.[4]
През 2008 г., след смъртта на Рудолф Шпрюнгли, компанията преминава в собственост на вдовицата му Александра Шпрюнгли, родена Гастенбайн – жена, по-млада от него с 28 години.[5] Александра Шпрюнгли почива на 6 януари 2012 г. на 63-годишна възраст в Ароза.[6] Няма информация за наследниците на семейство Шпрюнгли към 2013 г.
През юли 2014 г. е купена американската компания Russell Stover Candies, като стойността на сделката възлиза на около 1 млрд. щ.д.[7]
Собственици и ръководство
[редактиране | редактиране на кода]Най-големите акционери са 5 фонда (Фонд за пенсионни добавки на Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli AG, Финансова фондация за пенсионни фондове на Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli AG, Фондация Lindt Cocoa, Фондация Lindt Chocolate Competence), които към края на 2022 г. притежават общо 20,68 % от акциите.[2]
- Ернст Таннер (Ernst Tanner) е председател на съвета на директорите от 1994 г., от 1993 до 2016 г. е също и генерален директор. Освен това от 1995 г. е член на борда на директорите на Swatch Group.
- Адалберт Лехнер (Dr Adalbert Lechner) е главен изпълнителен директор от октомври 2022 г., в компанията е от 1993 г.
Дейност
[редактиране | редактиране на кода]

Освен шоколад компанията произвежда и шоколадови и други бонбони, както и сладкарски изделия под марките Lindt, Ghirardelli, Russell Stover, Whitman’s, Caffarel, Hofbauer, Küfferle и Pangburn’s. Производствените мощности се състоят от 6 фабрики в Европа и 5 фабрики в САЩ.[2]
Приходите за 2022 г. възлизат на 4,97 млрд. швейцарски франка (5,40 млрд. щ.д.), като разпределението им по региони е както следва: Европа – 46 %, Северна Америка – 41 %, други региони – 13 %. Основните пазари за компанията са САЩ (1,73 млрд. швейцарски франка), Германия (734 млн. швейцарски франка), Франция (408 млн. швейцарски франка), Швейцария (407 млн. швейцарски франка), Канада (376 млн. швейцарски франка), Италия (277 млн. швейцарски франка), Великобритания и Ирландия (267 млн. швейцарски франка), Испания и Португалия (101 млн. швейцарски франка). Част от продукцията (14 %) се реализира чрез собствена търговска мрежа, включваща около 500 магазина в 19 страни по света, от които 200 в Европа, 150 в Северна Америка и 150 в други региони (Австралия, РЮА, Япония, Бразилия и Китай), както и 24 интернет магазина.[2]
В списъка на най-големите публични компании в света Forbes Global 2000 за 2023 г. Lindt & Sprüngli заема 1483-то място.[8]
Lindor е най-известната продуктова линия на компанията, бонбоните от тази марка се състоят от твърда обвивка и мека плънка.
Напускане на Русия
[редактиране | редактиране на кода]В началото на март 2022 г. компанията обявява, че спира доставките за Русия и временно затваря всичките си 9 магазина.[9]
На 16 август 2022 г. компанията обявява, че напълно се оттегля от руския пазар.[10] Компанията заявява, че ще подкрепи служителите си в Русия и ще действа в съответствие с местното законодателство.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Chocoladefabriken Lindt & Spruengli AG // Reuters. Архивиран от оригинала на 10 декември 2023. Посетен на 10 декември 2023. (на английски)
- 1 2 3 4 5 6 7 8 Annual Report 2022 // Lindt & Sprüngli AG. Архивиран от оригинала на 10 декември 2023. Посетен на 10 декември 2023. (на английски)
- 1 2 3 Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli AG -- Company History // International Directory of Company Histories, Vol. 27. St. James Press, 1999. Архивиран от оригинала на 10 декември 2023. Посетен на 10 декември 2023. (на английски)
- ↑ Wiggins, Jenny (2009-03-17). Lindt closes lid on most of its US stores. – Financial Times, архив на оригинала от 10 декември 2022, http://www.ft.com/cms/s/0/ebefec5a-131c-11de-a170-0000779fd2ac.html, посетен на 27 декември 2011 Источник // Архивиран от оригинала на 22 март 2009. Посетен на 26 декември 2011.
- ↑ Смерть швейцарской «шоколадной королевы» полгода скрывали от мира // Архивиран от оригинала на 8 юли 2012. Посетен на 5 юли 2012.
- ↑ Warum liess Alexandra Sprüngli ihr Haus auf der Forch abreissen? // Архивиран от оригинала на 8 юли 2012. Посетен на 5 юли 2012.
- ↑ Lindt & Spruengli to Buy Russell Stover Candies // Wall Street Journal, 14 юли 2014. Архивиран от оригинала на 25 октомври 2017. Посетен на 10 декември 2023. (на английски)
- ↑ Lindt & Sprungli // Forbes. Архивиран от оригинала на 10 декември 2023. Посетен на 10 декември 2023. (на английски)
- ↑ Производитель шоколада Lindt приостановит поставки продукции в Россию // 10 март 2022. Архивиран от оригинала на 10 март 2022. Посетен на 16 август 2022. (на руски)
- ↑ Производитель шоколада Lindt покинет Россию // 16 август 2022. Архивиран от оригинала на 16 август 2022. Посетен на 16 август 2022. (на руски)
|