Направо към съдържанието

Lonely Planet

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Lonely Planet
Lonely Planet Global, Inc.
ИндустрияИздателска дейност
Основаване1973 г., Австралия[1]
ОснователиТони Уилър и Морин Уилър
СедалищеФорт Мил, Южна Каролина, САЩ
Ключови личностиЛуис Кабрера (генерален директор)
Служители400 служители, 200 автори[2]
ПродуктиКниги
Мобилни приложения
Видео
Списание
ПродукцияПътеводители (за цял свят)
СобственикRed Ventures
Холдингова компанияLonely Planet Global, Inc.
Уебсайтlonelyplanet.com
Lonely Planet в Общомедия

Lonely Planet Publications (съкратено Lonely Planet или LP, в превод „самотна планета“) е издателство за пътеводители и разговорници.[3] Пътеводителите на компанията, които обхващат почти всички страни, големи градове и региони, са особено разпространени сред туристите. Те се издават на 14 езика (включително английски, френски, немски, испански и иврит). Общият брой на заглавията е около 650, а общият тираж е над 150 милиона.[4] Издателството има над 400 служители и разполага с около 200 автори.

Морин и Тони Уилър, двамата съоснователи на Lonely Planet, през 2008 г.

През 1972 г. съпружеската двойка Морин и Тони Уилър от Австралия се впускат в сухопътно пътешествие през Европа и Азия.[5][6] През 1973 г. те основават компанията Lonely Planet.[1] Първата книга на Lonely Planet, „Евтино пътуване из Азия“,[7] има 94 страници и е написана от двойката в дома им.[8] Първоначалният тираж от 1973 г. се състои от подшити брошури.[9] Наименованието на компанията произлиза от погрешно чутото lovely planet („прекрасна планета“) в песен, написана от Матю Мур.[10]

Серията пътеводители Lonely Planet се разширява, за да обхване и други страни в Азия, като през 1981 г. излиза пътеводител за Индия[11] и по-късно се разширява към останалата част от света.[12] През 2007 г. 75% от акциите на компанията са продадени на дъщерната на BBC компания BBC Worldwide.[8] Компанията издава 500 заглавия и се впуска в телевизионното производство.

Цифровото присъствие на Lonely Planet включва 140 мобилни приложения и 8,5 милиона уникални потребители на lonelyplanet.com, където се намира туристическият форум Thorn Tree.[13] През 2011 г. BBC Worldwide придобива останалите 25% от компанията от семейство Уилър.[14]

През март 2013 г. BBC продава Lonely Planet на NC2 Media, което представлява загуба от почти 118,89 милиона щ.д.[15] През декември 2020 г. NC2 Media продава Lonely Planet на Red Ventures за неупомената сума.[16] Офисите на Lonely Planet продължават да функционират в Дъблин, Нашвил и Ню Делхи.[17]

През 2022 г. Lonely Planet купва Elsewhere, уебсайт, който директно свързва пътуващите с експерти, които помагат при планирането на пътувания.[18]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 Lonely Planet co-founder: 'The first book was an accident' // 24 февруари 2017. Посетен на 7 октомври 2021.
  2. ↑ About Us // Lonely Planet. Посетен на 5 март 2011.
  3. ↑ Fildes, Nic. BBC gives Lonely Planet guides a home in first major acquisition // The Independent, 2 октомври 2007. Посетен на 5 март 2011.
  4. ↑ The Points Guy Owner Red Ventures Buys Lonely Planet // 1 декември 2020. Посетен на 17 юли 2022.
  5. ↑ Asia's overland route // LiveJournal, 20 July 2006. Архивиран от оригинала на 24 февруари 2012. Посетен на 5 март 2011.
  6. ↑ MacLean, Rory. Magic bus: on the hippie trail from Istanbul to India. Penguin Books, 2007. ISBN 978-0-14-101595-8.
  7. ↑ Lonely Planet Publications Pty Ltd. // fundinguniverse.com. Посетен на 5 март 2011.
  8. 1 2 Carole Cadwalladr. Journey's end for the guidebook gurus? // The Observer, 7 октомври 2007. Посетен на 26 май 2014.
  9. ↑ Emily Brennan. A Lonely Planet Founder Looks Back // The New York Times, 7 юни 2013. Посетен на 26 май 2014.
  10. ↑ Wheeler, Tony, Wheeler, Maureen. Unlikely Destinations: The Lonely Planet Story. Periplus Editions, 2007. ISBN 978-0-7946-0523-0.
  11. ↑ Steves, Rick. Tony Wheeler's "Lonely Planet" // ricksteves.com, 24 ноември 2007. Посетен на 24 ноември 2007.
  12. ↑ Charles Bethea. The 25-Year-Old at the Helm of Lonely Planet // Outside Magazine. 27 март 2014. Посетен на 26 май 2014.
  13. ↑ Mark Sweney. BBC to buy out Lonely Planet // The Guardian, 18 февруари 2011. Посетен на 26 май 2014.
  14. ↑ BBC takes last slice of Planet // The Sydney Morning Herald, 20 февруари 2011. Посетен на 5 март 2011.
  15. ↑ Eric Pfanner. U.S. Buyer for BBC's Book Unit on Travel // The New York Times, 19 март 2013. Посетен на 26 май 2014.
  16. ↑ Red Ventures Acquires Lonely Planet // December 2020. Посетен на December 1, 2020.
  17. ↑ Lonely Planet Buys Local Experts Site Elsewhere for Trip Planning // 15 февруари 2022. Посетен на 16 юли 2022.
  18. ↑ Rashaad, Jorden. Lonely Planet Buys Local Experts Site Elsewhere for Trip Planning // 15 февруари 2022. Посетен на 13 ноември 2022.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Lonely_Planet&oldid=12746465“.