Златки
| Златки | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Златка (M. martes) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Pinel, 1792 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Златки в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Златки (Martes) са род всеядни[1] бозайници от подсемейство Guloninae, в семейство Порови. Обитават иглолистни и широколистни гори в Северното полукълбо. Наричани са и куници[1], с което име в българския език са назовавани и кожите от белка. Подобни названия се срещат и в други езици[2] и се свързват със златистия, „медения“ и бляскав оттенък на козината на тези животни.[3] Златката също се счита за животно с ценна козина (включително в търговията с кожи и кожарската промишленост), в някои страни тя се ползвала и като разменна монета.[4] Дори и в съвременността животното е преследвано заради нея от бракониери. В английския език някои видове златки са са известни и под различно от “marten” (преводимо като зеленица или белка) имена, например – fisher/рибарска белка (Pekania pennanti) и polecat/гнусна белка/пор (Mustela putorius).[1]
Особености
[редактиране | редактиране на кода]На външен вид златките приличат на невестулките. Имат пухкави опашки и големи лапи с частично прибиращи се нокти. Козината варира от жълтеникава до тъмнокафява, в зависимост от вида. Златките са стройни, пъргави животни, приспособени за живот в тайгата.
Куницата е самотно животно. Индивидите се срещат единствено за размножаване в края на пролетта или началото на лятото. Периодът на бременност, особено в северните райони, може да продължи 290 дни или повече поради забавяне преди имплантирането на оплодената яйцеклетка в стената на матката.[1] В началото на пролетта се раждат котила от до пет[1] слепи и почти обезкосмени малки. Те се отбиват след около 2 месеца и на около 3 до 4 месеца оставят майката, за да се грижат сами за себе си.
Опазване
[редактиране | редактиране на кода]Международният съюз за природа и природни ресурси (IUCN) счита почти всички белки за видове, представляващи най-малко безпокойство. IUCN обаче посочва нилгирската белка (южнокитайската харза) като уязвим вид. След много години на намаляване на популацията поради ловуването им и заради обезлесяване, IUCN отбелязва, че темпът на намаляване на популацията се е забавил значително, тъй като Индия е добавила мерки за защита на вида.[1]
Еволюция и вкаменелости
[редактиране | редактиране на кода]Резултатите от изследвания на ДНК показват, че родът Martes е парафилетичен, като някои проучвания поставят Martes americana извън рода и го свързват с тайрата и росомахата, за да образуват нов клон в Новия свят.[5][6] Родът еволюира за първи път преди седем милиона години по време на миоценската епоха.
Описани са фосили на няколко вида златки, включително:
- † Martes campestris
- † Martes palaeosinensis
- † Martes wenzensis
- † Martes vetus
Друг описан вид, Martes nobilis от холоцена, сега се счита за синоним на американската златка.[7]
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]| Изображение | Научно наименование | Популярно име | Разпространение |
|---|---|---|---|
 |
Martes americana | Американска златка | Арктическа Аляска на изток до Нюфаундленд, на юг до Ню Йорк |
 |
Martes caurina | Югоизточна Аляска до централна Калифорния, на изток до северно Ню Мексико | |
 |
Martes martes | Златка | Европа и Югозападна Азия, от Ирландия на запад, на изток до Урал и в Анатолия, Закавказие, Месопотамия и северен Иран. |
 |
Martes foina | Белка | Испания и Португалия на запад, през Централна и Южна Европа, Близкия изток и Централна Азия, простирайки се на изток до планините Алтай и Тиен Шан и северозападен Китай |
 |
Martes flavigula | Жълтогърда харза | Афганистан и Пакистан, в Хималаите на Индия, Непал и Бутан, Корейския полуостров, Южен Китай, Тайван и Източна Русия. |
 |
Martes gwatkinsii | Южнокитайска харза | Южна Индия. |
 |
Martes zibellina | Самур | Източен Казахстан, Китай, Северна Корея и Хокайдо, Япония |
 |
Martes melampus | Японски собол | Япония |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 marten | Size & Facts | Britannica // www.britannica.com. Посетен на 14 септември 2022. (на английски)
- ↑ Этимологический словарь русского языка
- ↑ Этимологический словарь славянских языков
- ↑ Информация в starlingdb.org
- ↑ Molecular phylogeny of the carnivora (mammalia): assessing the impact of increased sampling on resolving enigmatic relationships // Syst. Biol. 54 (2). 2005. DOI:10.1080/10635150590923326. с. 317 – 37.
- ↑ Koepfli KP. Multigene phylogeny of the Mustelidae: resolving relationships, tempo and biogeographic history of a mammalian adaptive radiation // BMC Biology 6 (10). Feb 2008. DOI:10.1186/1741-7007-6-10. с. 10.
- ↑ Youngman, Phillip M. и др. Martes nobilis Is a Synonym of Martes americana, Not an Extinct Pleistocene-Holocene Species // Journal of Mammalogy 72 (3). 1991. DOI:10.2307/1382140. с. 567 – 577.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marten в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |