Meloe cicatricosus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Meloe cicatricosus
Meloe cicatricosus female Bulgaria Sandanski 1.jpg
Meloe cicatricosus от Пирин
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
клас: Insecta Насекоми
разред: Coleoptera Бръмбари
подразред: Polyphaga
семейство: Meloidae
подсемейство: Meloinae
триб: Meloini
вид: Meloe cicatricosus
Научно наименование
Уикивидове Meloe cicatricosus
Синоними
  • Meloe iluronensis Salvaña, 1870[1]
  • Meloe ineditus Salvaña, 1870[1]
  • Meloe radiatopunctatus Latreille, 1804[1]
  • Meloe variolosus Fischer von Waldheim, 1844[1]
Meloe cicatricosus в Общомедия

Meloe cicatricosus е вид бръмбар от род Майки (Meloe), сем. Meloidae. Среща се в голяма част от Европа, включително и България, както и в някои части на Западна Азия.[1]

Название[редактиране | редактиране на кода]

Научно[редактиране | редактиране на кода]

Родовото име Meloe е дадено от Линей през 1758 г. и е с неясен произход – вероятно от гр. μηλοω („сондиране, изследване на рана“),[2] свързано с разраняващото действие на хемолимфата на тези бръмбари.

Видовият епитет cicatricosus (cicatrix + -osus) е от латински език и означава „пълен, покрит с белези“, заради характерната скулптура на елитрите, главата и преднегръба.

Българско[редактиране | редактиране на кода]

В популярния Атлас по зоология. Безгръбначни животни на Павел Ангелов от 1994 г., Meloe cicatricosus е наречен „Зелена майка“.[3] Според автора, преднегръбът е „слабо бронзовозеленикав, а по краищата с оранжеви ивици“, което обаче не отговаря на вида, нито се споменава в други справочници. Възможно е авторът да е имал предвид вида Meloe cavensis, чийто преднегръб е с такова оцветяване.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Meloe cicatricosus е сравнително рядко срещан западнопалеарктичен вид. В Европа се среща от Испания до Украйна и Европейска Русия; на север достига южните части на Англия, Полша и Германия, а на юг достига Италия и Гърция.[1] В Западна Азия е установен в Кавказ и Туркестан.[4]

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Имаго[редактиране | редактиране на кода]

Имагото е черно, слабо блестящо и варира значително на дължина в диапазона 16-40 mm.[4] Женските обикновено са по-едри.

Главата и преднегръбът са еднакво широки и покрити с гъсто и дълбоко точкуване. Преднегръбът е почти квадратен, със заоблени ъгли. По средата му има тясна, понякога едва личаща, надлъжна бразда.

Антенките с къси, цилиндрични членчета, първите шест от които покрити с гъсти, синкави космици.[4]

Елитрите грапави, като изпъкналостите са широки и лъскави, а разделящите ги вдлъбнатини са по-тесни, матови и набръчкани.[4]

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Имагото се появява през пролетта. Среща се по ксеротермични склонове, сухи синори и крайпътни райони, железопътни насипи, тревисти низини и предпланини.[4]

Ларвите са паразитоиди в гнездата на различни пчели от род Anthophora.[4][5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е PESI portal – Meloe (Meloegonius) cicatricosus Leach, 1815. // Посетен на 10 февруари 2019.
  2. Webster, Noah. New illustrated edition of Dr. Webster's unabridged dictionary of all the words in the English language. Bell, 1864. σ. 827. Gr. μηλοω, to probe a wound. (на гръцки)
  3. Ангелов, Павел. Атлас по зоология - безгръбначни животни. София, Просвета, 1994. ISBN 9540104971. с. 161. Преднегръбът почти плосък и квадратен, ясно ограничен, слабо бронзовозеленикав, а по краищата с оранжеви ивици, които го ограничават [...] Зелена майка (М. cicatricosus)
  4. а б в г д е Klucze do oznaczania owadów Polski. Część XIX, Zeszyt 84. Majkowate – Meloidae. Państwowe Wydawnictwo Naukowe, 1987. с. 23.
  5. Fabre, Jean-Henri. L'Hypermétamorphose et les Moeurs des Méloïdes. // Annales des sciences naturelles, Zoologie 7. 1857. с. 345. Посетен на 11.02.2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]