Meloe cicatricosus
| Meloe cicatricosus | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Donovan, 1793 | ||||||||||||||||||
| Meloe cicatricosus в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Meloe cicatricosus е вид бръмбар от род Майки (Meloe), сем. Meloidae. Среща се в голяма част от Европа, включително и България, както и в някои части на Западна Азия.[1]
Название[редактиране | редактиране на кода]
Научно[редактиране | редактиране на кода]
Родовото име Meloe е дадено от Линей през 1758 г. и е с неясен произход – вероятно от гр. μηλοω („сондиране, изследване на рана“),[2] свързано с разраняващото действие на хемолимфата на тези бръмбари.
Видовият епитет cicatricosus (cicatrix + -osus) е от латински език и означава „пълен, покрит с белези“, заради характерната скулптура на елитрите, главата и преднегръба.
Българско[редактиране | редактиране на кода]
В популярния Атлас по зоология. Безгръбначни животни на Павел Ангелов от 1994 г., Meloe cicatricosus е наречен „Зелена майка“.[3] Според автора, преднегръбът е „слабо бронзовозеленикав, а по краищата с оранжеви ивици“, което обаче не отговаря на вида, нито се споменава в други справочници. Възможно е авторът да е имал предвид вида Meloe cavensis, чийто преднегръб е с такова оцветяване.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Meloe cicatricosus е сравнително рядко срещан западнопалеарктичен вид. В Европа се среща от Испания до Украйна и Европейска Русия; на север достига южните части на Англия, Полша и Германия, а на юг достига Италия и Гърция.[1] В Западна Азия е установен в Кавказ и Туркестан.[4]
Външен вид[редактиране | редактиране на кода]
Имаго[редактиране | редактиране на кода]
Имагото е черно, слабо блестящо и варира значително на дължина в диапазона 16-40 mm.[4] Женските обикновено са по-едри.
Главата и преднегръбът са еднакво широки и покрити с гъсто и дълбоко точкуване. Преднегръбът е почти квадратен, със заоблени ъгли. По средата му има тясна, понякога едва личаща, надлъжна бразда.
Антенките с къси, цилиндрични членчета, първите шест от които покрити с гъсти, синкави космици.[4]
Елитрите грапави, като изпъкналостите са широки и лъскави, а разделящите ги вдлъбнатини са по-тесни, матови и набръчкани.[4]
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
Имагото се появява през пролетта. Среща се по ксеротермични склонове, сухи синори и крайпътни райони, железопътни насипи, тревисти низини и предпланини.[4]
Ларвите са паразитоиди в гнездата на различни пчели от род Anthophora.[4][5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б PESI portal – Meloe (Meloegonius) cicatricosus Leach, 1815 // Посетен на 10 февруари 2019.
- ↑ Webster, Noah. New illustrated edition of Dr. Webster's unabridged dictionary of all the words in the English language. Bell, 1864. σ. 827. Gr. μηλοω, to probe a wound. (на гръцки)
- ↑ Ангелов, Павел. Атлас по зоология - безгръбначни животни. София, Просвета, 1994. ISBN 9540104971. с. 161. Преднегръбът почти плосък и квадратен, ясно ограничен, слабо бронзовозеленикав, а по краищата с оранжеви ивици, които го ограничават [...] Зелена майка (М. cicatricosus)
- ↑ а б в г д е Stebnicka, Zdzisława. Klucze do oznaczania owadów Polski. Część XIX, Zeszyt 84. Majkowate – Meloidae. Państwowe Wydawnictwo Naukowe, 1987. ISBN 83-01-07379-9. с. 23.
- ↑ Fabre, Jean-Henri. L'Hypermétamorphose et les Moeurs des Méloïdes // Annales des sciences naturelles, Zoologie 7. 1857. с. 345. Посетен на 11.02.2019.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- biolib.cz: Meloe cicatricosus Leach, 1811 – Снимки на Meloe cicatricosus
- zin.ru: Meloidae, M.cicatricosus стр.1 и стр.2 – Висококачествени снимки определени от специалисти
- meloidae.com: Meloe cicatricosus – Снимки на имаго и взаимодействие с бръмбара Pyrochroa serraticornis, привлечен от кантаридина отделян от бръмбарите Майки