NGC 1672

NGC 1672
	NGC 1672
галактика
	Галактиката NGC1672, заснета от ; Космическия телескоп Хъбъл (НАСА/ЕКА)
Исторически бележки
Дата	5 ноември 1826 г.
Обозначения	ESO 118 – 43, ; VV 826, ; AM 0444 – 592, ; IRAS04449-5920,; PGC 15941
Наблюдателни данни; (Епоха J2000.0)
Тип	Пресечена спирална ; галактика
Ректасцензия (α)	04ч 45м 42,8с
Деклинация (δ)	-59° 14′ 52″
Червено отместване (z)	+0,004426 ; ± 0,000127
Разстояние	16.3 Mpc
Видима звездна величина (m)	9,7
Ъглови размери	6,7' × 5,6'
Повърхностна яркост	13,5
Съзвездие	Златна рибка
Физически характеристики
Радиус	~37 000 св.г.
	NGC 1672 в Общомедия

NGC 1672 е пресечена спирална галактика, разположена по посока на южното съзвездие Златна рибка.

Структура

Галактиката има 4 големи спирални ръкава, излизащи от централния бар. Спиралните ръкави силно се различават по форма, което придава на галактиката по-несиметричен вид – единия от ръкавите, в североизточната си част, е значително по-ярък от другите. В ръкавите се намират множество области с активно звездообразуване, някои от които са с ъглови размери до 4.

Ядро

Не е съвсем ясно как трябва да се класифицира ядрото. Повечето галактики могат да се разделят на групи, според активността на ядрото им^[2]:

Голяма област от йонизиран водород (HII), който има спектър, подобен на областите с активно звездообразуване в Млечния път и следователно е свързан с активно звездообразуване в ядрото на галактиката.
Сейфъртово ядро, пример за активно галактично ядро, което вероятно съдържа супермасивна черна дупка.
Слабо йонизиран регион от междузвездната среда с емисионен спектър – област от междузвезден газ и прах, които съдържат слабойонизиран газ, което е следа или за област с активно звездообразуване, или за свръхмасивна черна дупка.

NGC 1672, както и няколко близки галактики, не се вписват в тази схема, а спектъра на ядрото показва следи и от трите критерия^[2]. Възможно е в ядрото да се намират както области с активно звездообразуване, така и активно галактично ядро.

Вижте също

NGC 1300 – сходна спирална галактика

Източници

1 2 3 4 5 6 7 NASA/IPIC Extragalctic database // NASA. Посетен на 9 февруари 2008. (на английски)
1 2 P. Veron, A. C. Goncalves, M. P. Veron-Cetty. AGNs with composite spectra (pdf) // Astronomy&Astrophysics, 1997. Посетен на 9 февруари 2008. (на английски)

[egd-1] 1 2 3 4 5 6 7 NASA/IPIC Extragalctic database // NASA. Посетен на 9 февруари 2008. (на английски)

[Veron-2] 1 2 P. Veron, A. C. Goncalves, M. P. Veron-Cetty. AGNs with composite spectra (pdf) // Astronomy&Astrophysics, 1997. Посетен на 9 февруари 2008. (на английски)

[1]

[2]