PZL M18

PZL М18 Dromader
	PZL М18 Dromader
Описание
Страна производител	Полша
Тип	селскостопански самолет
Конструктор	ing. Józef Oleksiak
Производител	PZL Mielec, Полша
Произведени бройки	740 (2006 г.)
Първи полет	27 август 1976 г.
В експлоатация от	септември 1978 г.
Тактико-технически данни
Размах на крилете	17,7 m
	PZL M18 в Общомедия

ПЗЛ М18 „Дромадер" (на полски: PZL M18 Dromader), е едномоторен самолет моноплан долноплощник, произведен в Полша, предназначен да извършва селскостопански дейности по наторяване, химическа защита или да се използва за гасене на пожари.

История[редактиране | редактиране на кода]

Самолетът е разработен и се произвежда от полския самолетостроител PZL – Mielec (на полски: Państwowe Zakłady Lotnicze (PZL)) по лиценз на самолета S-2R Thrush Commander на американската компания Рокуел (Rockwell). Въпреки ползването на лиценза, тази машина използва само фрагменти от конструкцията на фюзелажа и крилата. С приемането на лиценза полската самолетостроителна индустрия внася нови идеи, стъпва на световното ниво в тази област. Получава и правото чрез този лиценз сертифицирането на самолета да се проведе от Федералната авиационна администрация на САЩ (Federal Aviation Administration (FAA)) и с това летателния апарат да получи достъп и да се предлага на световния пазар като един висококонкурентен продукт. Това сътрудничество е полезно и за Рокуел, тъй като могат да ползват по-мощните полски двигатели в своите самолети.

Полските инженери под ръководството на инж. Юзеф Олексиак (Józef Oleksiak) решават да конструират на базата на оригинала самолет с 40% по-тежък от лицензния оригинал. На базата на S2-R през 1974 г., започва работа по проектирането на нова конструкция с наименованието М-18 Dromader (на полски: Dromadery – камила, камилоподобен). Самолетът до голяма степен се състои от компоненти на S2-R. Обновен е корпуса, крилата, контейнера за химикали и шасито. Основната промяна се състои в замяна на двигателя с по-мощния PZL ASz-62IR, полско производство по съветски лиценз. Използван е и модифициран въздушен винт от Ан-2. Кабината, като гърбицата на камила, е остъклена и затворена. Първият прототип лети на 27 август 1976 г. През септември 1978 г. самолетът е получил сертификат да лети в Полша. Сертифициран е и в много страни по света.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

PZL M18 е едномоторен моноплан, свободно носещ долноплощник, произведен от неръждаема стоманена конструкция, три опорен непребираем колесник и класическо опашно колело. Оборудван е с контейнер за химикали или вода до кабината на пилота. Използваният звездообразен двигател с въздушно охлаждане PZL ASz-62IR е полско производство по лиценз от съветския двигател Швецов АШ-62ИР, с мощност 1000 hp.

Възможности[редактиране | редактиране на кода]

Самолетът се характеризира с голяма товароподемност, ниски експлоатационни разходи (нисък разход на гориво по отношение на полезния товар), възможност за работа в селското стопанство и гасене на пожари, възможност за излитане и кацане от временни летища покрити с трева. Може да превозва един пътник и 2200 l химикали.

Първата версия е с ниска надлъжна стабилност, което изисква прецизен контрол и управление от пилота при критични ъгли на атака, особено по време на излитане и кацане. В по-късните версии самолетът е подобрен, като се произвежда модификация с подобрен хоризонтален стабилизатор, с подобрена надлъжна стабилност и управляемост, особено при пълно натоварване и подход в зона за гасене на пожар.

Много от самолетите PZL М18 и неговите варианти все още работят по целия свят. Те са продавани в 24 страни, като 200 бр. от тях се използват в САЩ. До 2006 г. са произведени общо 740 бр. и още се предлагат от производителя (2006 г.) вариантите M18 B и M18 BS.

Варианти[редактиране | редактиране на кода]

М18 – самолет с едно пилотско място.
М18 А – произвежда се от 1984 г. с възможност за транспортиране на пътник и химически товар.
М18 AS – версия за обучение с две места – за пилот и инструктор.
М18 В – версия на М18 А с увеличен капацитет – транспортира товар до 2200 kg и един пътник.
М18 BS – двуместна версия за обучение с инстуктор и 700 kg багаж.
М18 С – Версия с по-мощен двигател Kalisz K-9, 895 kw/ 1200 hp.
М18/Т45 версия с турбовитлов двигател. Първи полет през 1985 г., сертифициран от FAA през 1986 г.

Прототипи

М21 – Dromader Mini малък вариант за 1100 kg химикали, конструкция от 1982 г.
М24 – Dromader Super по-голям вариант за 2000 kg химикали, конструкция от 1987 г.
М25 – Dromader Micro малък вариант – до 500 kg химикали – само проект.

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Характеристика	Показател
Производител	PZL Mielec
Екипаж	1
Двигател	PZL ASz-62IR
Мощност	745 kw/ 1000 hp
Разпереност	17,70 m
Дължина	9,47 m
Височина	3,70 m
Площ на крилото	40 m²
Маса празен	2710 kg
Маса полетна	5300 kg
Максимална скорост	256 km/h
Минимална скорост	109 km/h
Далечина на полета	520 km
Максимална скороподемност	390 m/min
Таван	6500 m

Експонат[редактиране | редактиране на кода]

В Музея на авиацията, Пловдив се съхранява самолет PZL М18 Dromader.

Сравними самолети[редактиране | редактиране на кода]

Уикипедия разполага с
Портал:Авиация

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата PZL M18 Dromader в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.