Царевичен смок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Pantherophis guttatus)
Царевичен смок
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Смокообразни (Colubridae)
род:Pantherophis
вид:Царевичен смок (P. guttatus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1766)
Разпространение
Синоними
  • Coluber guttatus Linnaeus, 1766
  • Elaphe guttata
Царевичен смок в Общомедия
[ редактиране ]

Царевичен смок (Pantherophis guttatus) е вид змия, срещащ се в САЩ.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Царевичният смок е широко разпространен в природата на Северна Америка, където обитава низините. Наречен е така, защото когато гризачите нападали царевичните полета, той идвал и изяждал гризачите за прехрана.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Царевичният смок, още известен като царевична змия, е широко разпространен. Тази неотровна змия лесно се поддава на опитомяване и има сравнително благ нрав. Типичната окраска на вида е тъмнооранжева с очертани с черна ивица червени петна по гърба и черно-бял корем. Обичайната дължина на царевичния смок е около 80 – 90 см, но може да достигне и 150 см. Оптималната температура, на която живее, е в границите между 25 и 30 °C през лятото и около 20 °C през зимата. За малките е необходима малко по-висока температура (27 – 32 °C). Поддържането на достатъчно висока температура е важно за доброто храносмилане на змията.

Храна[редактиране | редактиране на кода]

Менюто зависи от възрастта и големината на индивида. Царевичният смок яде мишки, плъхове, гущери и малки птички. Новоизлюпените змии от този вид се хранят с 1 – 2 новородени мишлета на седмица. Новоизлюпените могат да приемат и повече от 2 мишлета на седмица, но това е прекалено много храна за тях и може да доведе до проблеми по-късно. Големината на мишлетата расте пропорционално на ръста на змията, колкото по-голяма става тя, толкова по големи стават мишлетата, с които се храни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pantherophis guttatus (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]