Направо към съдържанието

Pardofelis

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Pardofelis
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Коткови (Felidae)
подсемейство:Мъркащи котки (Felinae)
род:Pardofelis
Научно наименование
Разпространение
Pardofelis в Общомедия
[ редактиране ]

Pardofelis е род от семейство Коткови.[1] Този род се определя като монотипен, включващ само един вид, местен за Югоизточна Азиямраморната котка.[2] Два други вида, класифицирани по-рано към този род, сега принадлежат към род Катопуми.

Етимология

Латинското име на рода Pardofelis е съставено от латинските думи pardus (леопард) и felis (котка), в алюзия за петната от типовия вид, мраморната котка.[3]

Таксономична история

[редактиране | редактиране на кода]

Pardofelis е предложен за първи път от руския изследовател и натуралист Николай Северцов през 1858 г. като родово име, включващо един единствен вид котки, срещащи се в тропическа Азия, мраморната котка Pardofelis marmorata.[4] Британският зоолог Реджиналд Инъс Поукък признава таксономичната класификация на Pardofelis през 1917 г. като включваща не само мраморната котка, но също така и котката от Борнео Pardofelis badia, поради приликите във формата на техните черепи.[1] През 1939 г. той описва Pardofelis marmorata въз основа на кожи и черепи, произхождащи от Ява, Суматра, Дарджилинг и Сиким.[5]

До 2006 г. класификацията на Pardofelis като монотипен род е широко приета.[6] Генетичният анализ, извършен в началото на века, разкрива тясна генетична връзка с котката от Борнейски залив Pardofelis badia и азиатската златната котка Pardofelis temminckii. Всички те се отделят от другите котки преди около 9,4 милиона години и затова е предложено да бъдат поставени заедно в род Pardofelis.[2] Междувременно Pardofelis се счита за синоним на Катопуми.[7][8]

Връзката между този клон и другите в родословното дърво на котките също става по-ясна. Видовете Pardofelis не произлизат от подсемейство Ръмжащи котки, а принадлежат към другия основен клон от предимно по-малки видове котки, Мъркащи котки. Те споделят по-скорошен общ предшественик със сервалите, каракалите и африканските златни котки, отколкото с всеки друг съществуващ род котки.[2][9][10]

Pardofelis са малки котки с дълга опашка и къса глава със заоблени уши, отличаващи се от Далекоизточни котки и сродните ориенталски родове по това, че черепът им е по-висок и по-заоблен.[1] Черепът е къс, широк, силно изпъкнал в гръбния профил, сравнително недълъг и нисък. Носният клон на предмаксилата е тънък, не е разширен, върхът на муцуната не е компресиран отгоре, максилата не е разширена там, където опира в носната кост и не развива израстъци извън суборбиталния отвор.[5]

  1. а б в Pocock, R. I. The classification of the existing Felidae // Annals and Magazine of Natural History XX (119). 1917. DOI:10.1080/00222931709487018. с. 329–350.
  2. а б в Johnson, W. E. и др. The Late Miocene Radiation of Modern Felidae: A Genetic Assessment // Science 311 (5757). 2006. DOI:10.1126/science.1122277. с. 73–77.
  3. Palmer, T. S.; Merriam, C. H. (1904). Index generum mammalium: a list of the genera and families of mammals. Government Printing Office, Washington.
  4. Severtzow, M. N. Notice sur la classification multisériale des Carnivores, spécialement des Félidés, et les études de zoologie générale qui s'y rattachent // Revue et Magasin de Zoologie Pure et Appliquée Séptembre. 1858. с. 385–396.
  5. а б Pocock, R. I. Pardofelis // The fauna of British India, including Ceylon and Burma. Т. Mammalia. – Volume 1. London, Taylor and Francis, 1939. с. 253–258.
  6. Wozencraft, W. C. (2005). "Genus Pardofelis". In Wilson, D. E.; Reeder, D. M. (eds.). Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference. (3rd ed.). Johns Hopkins University Press. p. 533. ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494.
  7. Hearn, A.; Brodie, J.; Cheyne, S.; Loken, B.; Ross, J.; Wilting, A. (2016). "Catopuma badia". IUCN Red List of Threatened Species. 2016: e.T4037A112910221.
  8. McCarthy, J.; Dahal, S.; Dhendup, T.; Gray, T.N.E.; Mukherjee, S.; Rahman, H.; Riordan, P.; Boontua, N. & Wilcox, D. (2015). "Catopuma temminckii". IUCN Red List of Threatened Species. 2015: e.T4038A97165437.
  9. O'Brien, S.J. и др. Big cat genomics // Annual Review of Genomics and Human Genetics 6 (1). 2005. DOI:10.1146/annurev.genom.6.080604.162151. с. 407–429.
  10. Johnson, W.E. и др. Phylogenetic reconstruction of the Felidae using 16S rRNA and NADH-5 mitochondrial genes // Journal of Molecular Evolution 44 (Supplement 1). 1997. DOI:10.1007/PL00000060. с. 98–116.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pardofelis в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​