Направо към съдържанието

Черен бор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Pinus nigra)
Черен бор
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
отдел:Иглолистни (Pinophyta)
клас:Иглолистни (Pinopsida)
разред:Бороцветни (Pinales)
семейство:Борови (Pinaceae)
род:Бор (Pinus)
секция:P. sect. Pinus
вид:Черен бор (P. nigra)
Научно наименование
J.F.Arnold, 1785
Разпространение
Черен бор в Общомедия
[ редактиране ]

Черният бор, още чернок или църнок[2] (Pinus nigra), е вид иглолистно дърво от семейство Борови (Pinaceae). Той е един от петте вида бор (Pinus), които се срещат в България.

Черният бор достига до 40 m височина. Отличава се от белия бор по това, че кората му е сива, а листата му са по-дълги – 9 – 15 cm, рядко повече, и тъмнозелени. Шишарките му са по-едри от тези на белия бор и притежават специфична лъскавина отгоре те са черни, а отдолу са светлокафяви, докато на белия бор шишарките отгоре са черни, а отдолу са тъмно кафяви. Той е по-топлолюбив от белия бор и разпространението му в България е до 1400 m надморска височина.

Шишарка на европейски черен бор

Черният бор е разпространен в повечето български планини – Родопите, Рила, Пирин, Славянка, Осогово, Влахина планина и Централна Стара планина. Общото му разпространение обхваща Южна Европа и Средиземноморието – на север до Австрия, на запад до Иберийския полуостров и Северозападна Африка (Мароко), на изток до Крим и Мала Азия, а южното му разпространение се ограничава от Средиземно море.

Черният бор е топлолюбив, светлолюбив, сухоустойчив и невзискателен към почвените условия вид. Редица негови находища в България са обявени за защитени територии. Дървесината му се цени по-малко от тази на белия бор, тъй като е по-тежка, с по-високо съдържание на смола и по-трудно се обработва.

  1. Pinus nigra (J.F.Arnold, 1785). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 216.