Голяма водна жаба
| Голяма водна жаба | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
(Pallas, 1771) | ||||||||||||||||||||||
| Голяма водна жаба в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Голяма водна жаба (Pelophylax ridibundus) е вид водна жаба, разпространена и в България. Това е най-едрата водна жаба в Европа. Женските са много по-големи от мъжките и достигат дължина 170 mm. Мъжките имат сиви резонаторни мехури в краищата на устата.[2][3]
Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]
Голямата водна жаба е разпространена в Европа, с изключение на по-голямата част от Пиренейския полуостров, Италия и областите северно от 60° северна ширина. Изкуствено е пренесена в Южна Англия. Среща се още в Средна Азия, Иран, Близкия изток и Северна Африка.
В България се среща до надморска височина 1400 m, по изключение до 2000 m (в Беласица).
Голямата водна жаба обитава всякакви видове водоеми (блата, мочурища, потоци, езера и други).
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Голямата водна жаба може да бъде активна както през деня, така и през нощта, в зависимост от температурата и влажността на въздуха. В дъждовни нощи може да се отдалечи на стотици метри от обитавания водоем. Зимата прекарва под водата.
Голямата водна жаба се храни с членестоноги, мекотели, червеи, по-рядко с малки риби, ларви и дребни жаби. Понякога лови дори дребни птици и бозайници. Храната си улавя най-често на сушата.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Голямата водна жаба снася между средата на април и средата на май в застояли водоеми от 2500 до 11 500 яйца, събрани на няколко купчини, които няколко дни по-късно изплуват на повърхността. Метаморфозата започва 70 – 100 дни след снасянето на яйцата.
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
Голямата водна жаба е защитена от Приложение III на Бернската конвенция и от Приложение IV на Закона за биологичното разнообразие.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Pelophylax ridibundus (Pallas, 1771). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Sergius Kuzmin, David Tarkhnishvili, Vladimir Ishchenko, Tatjana Dujsebayeva, Boris Tuniyev, Theodore Papenfuss, Trevor Beebee, Ismail H. Ugurtas, Max Sparreboom, Nasrullah Rastegar-Pouyani, Ahmad Mohammed Mousa Disi, Steven Anderson, Mathieu Denoël, Franco Andreone. Pelophylax ridibundus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2009. Посетен на 24 юли 2013. (на английски)
- ↑ Frost, Darrel R. Pelophylax ridibundus (Pallas, 1771) // Amphibian Species of the World 5.6, an Online Reference. American Museum of Natural History, 2013. Посетен на 24 юли 2013.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marsh Frog в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| ||||||||||
