SFP

от Уикипедия, свободната енциклопедия

SFP (на английски: Small Form-factor Pluggable) е приемо-предавателен разширителен модул, използван за предаване на данни в телекомуникациите, който осигурява по-голяма гъвкавост при избора на преносна среда (медна усукана двойка или оптичен кабел). SFP модулите се предлагат с възможности за предаване на данни със скорост до 4,25 Gbps. Подобрен стандарт на SFP е SFP +, който поддържа скорости до 10 Gbps.[1][2]

Механичните размери на SFP модула са: височина – 8,5 mm, широчина – 13,4 mm и дължина – 56,5 mm.[3]

Видове[редактиране | редактиране на кода]

SFP модул – изглед отпред
SFP модул – изглед отстрани
  • SFP модули за оптичен кабел – обикновено се предлагат в няколко различни категории:
    • за многомодови влакна, с бежов или черен цвят на дръжката.[4]
      • SX – 850 nm[5]
        • за разстояния до 550 m, 1.25 Gbps (Gigabit Ethernet)
        • за разстояния до 150 m, 4,25 Gbps (Fibre Channel)
    • за едномодови влакна, със син цвят на дръжката.[4]
      • LX – 1310 nm, за разстояния до 10 km
      • BX, за разстояния до 10 km[6][7]
        • 1490 nm, BS-U
        • 1310 nm, BS-D
      • 1550 nm
        • XD – за разстояния до 40 km
        • ZX – за разстояния до 80 km
        • EX или EZX – за разстояния до 120 km
  • SFP модули за медна усукана двойка
    • 1000Base-T – тези модули могат да се използват само за Gigabit Ethernet. Не са съвместими с Fibre Channel или SONET.

SFP +[редактиране | редактиране на кода]

SFP + е усъвършенствана версия на SFP, която поддържа скорост на предаване на данни до 10 Gbps. Стандартът е въведен на 9 май 2006 г., а на 6 юли 2009 г. излиза версия 4.1.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]