SGR 1806-20

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
SGR 1806 – 20
Звезда
SGR 1806-20 108685main SRB1806 20rev2.jpg
Местоположение на SGR 1806 – 20 на небето, ако би бил видим с човешко око
Общи данни
(Епоха J2000)
Тип магнетар
Ректасцензия 18 h 08 m 39,32 s
Деклинация −20° 24' 39.5"'
Разстояние 14,5 килопарсека
50 000 светлинни години
Съзвездие Стрелец
Астрометрия
Радиална скорост (Rv) (30 000 km/h) 8.333 km/s
Физически характеристики
Маса 12.391
Радиус 0.000025
Светимост (LS) 3000000
SGR 1806 – 20 в Общомедия

SGR 1806 – 20 е магнетар на разстояние около 14,5 kpc (50 000 светлинни години) от Земята в противоположната от нас част на Млечния път в съзвездието Стрелец. Има диаметър около 20 km и се върти около оста си за 7,5 s (скоростта на въртене на екватора е 30 000 km/h). До 2007 г. SGR 1806 – 20 е най-силният магнит, известен на човечеството, с магнитно поле 1015 G (1011 T) (за сравнение, магнитното поле на Слънцето е 1 – 5 G), което е квадрилион пъти по-силно от магнитното поле на Земята[1].

Гама излъчване[редактиране | редактиране на кода]

Гама излъчване от SGR 1806 – 20

На 27 декември 2004 г. при взрив на повърхността на SGR 1806 – 20 изключително мощен гама импулс достига до Земята[2]. В гама диапазона взривът е по-ярък от пълната Луна с абсолютна звездна величина около −29m1. Гама излъчването въздейства на йоносферата на Земята[3] и през нощта степента на йонизация е като през деня. Магнетарът за десета от секундата е излъчил повече енергия (1,3×1039 J), отколкото Слънцето излъчва за 100 000 години (4×1026W×3,2×1012 s = 1,3×1039 G). Това е най-силният взрив в галактиката след взрива на свръхновата SN 1604, наблюдаван от Йохан Кеплер през 1604 г.[4]. Необичайно силното излъчване е регистрирано от тригерните системи на обсерваториите INTEGRAL и Swift, въпреки ориентацията им със 106[5] и 105[6] градуса настрани от SGR 1806 – 20, бидейки извън полезрението на инструментите, а КА „КОРОНАС-Ф“ въобще е бил екраниран от Земята и регистрира отражение от Луната[7].

Аналогичен взрив в пределите на 3 парсека (10 светлинни години) от Земята може да унищожи озоновия слой и би бил еквивалентен на ядерен взрив с мощност 12 трилиона килотона (50 ТG) наблюдавани от дистанция 7,5 km. Най-близкият известен магнетар 1E 2259 586 се намира на разстояние от 4 килопарсека (13 000 светлинни години) от Земята.

На 5 октомври 2004 г. са регистрирани серия от излъчвания на SGR 1806 – 20[8][9], не толкова силни, колкото на 27 декември, което според сътрудници на Физико-техническия институт „А. Ф. Иоффе“ на РАН прилича на серията импулси от SGR 1900+14, регистрирани на 30 май 1998 г., които аналогично предшестват по-мощния импулс от 27 август.[10]. Двата гигантски взрива от SGR 1806 – 20 и SGR 1900+14 се оказват сходни не само на предварителните серии от импулси[11], но също и по формата на импулсната крива.[5]. Още една такава серия, предхождаща импулса на SGR 1806 – 20, е регистрирана на 21 декември 2004 г.[12].

Няколко дена след пулсацията на 27 декември радиоантената Very Large Array също регистрира радиоизлъчване от мехурите на Ферми, предизвикано от синхротронно излъчване, аналогично с импулса от SGR 1900+14, но 100 пъти по-ярко на вълнова честота 8.46 GHz[13][14]; като през следващите два дена радиоизлъчването отслабнало.[15][16][17].

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

SGR 1806 – 20 се намира в центъра на радиомъглявината G10.0 – 0,3 и е един от членовете на струпването Cl 1806 – 20, в което влиза една от най-големите области на йонизиран водород HII в целия Млечен път – W31. Струпването Cl 1806 – 20 съдържа и няколко необичайни звезди: в това число не по-малко от две богати на въглерод звезда на Волф-Райе (WC9d и WCL), два сини хипергиганта, и една от най-ярките и масивни звезди в нашата галактика LBV 1806-20.


Milky Way full annotated russian.jpg
Arrow Blue UpperLeft 001.svg

Гал. дължина 9.9958°
Гал. ширина -0.2419°
Разстояние 50 000 св. години

Забележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cosmic Explosion Among the Brightest in Recorded History. NASA. 18 февруари 2005.
  2. ((en)) Top story – Scientists measure the most powerful magnet known. //
  3. ((en)) SGR1806: Detection of a Sudden Ionospheric Disturbance. // 3 януари 2005.
  4. Самый яркий космический взрыв за все время наблюдений. // 21 февруари 2005.
  5. а б ((en)) Giant flare from SGR 1806 – 20 detected by INTEGRAL. // 29 декември 2004.
  6. ((en)) SGR1806-20: Swift-BAT observation of the 041227 super-flare. // 30 декември 2004.
  7. ((en)) Detection of the SGR 1806 – 20 giant outburst back-scattered by the Moon. // 29 декември 2004.
  8. ((en)) Very strong outburst from SGR 1806 – 20 detected with INTEGRAL. // 5 октомври 2004.
  9. ((en)) Bursts from SGR 1806 – 20: Preliminary INTEGRAL results. // 5 октомври 2004.
  10. ((en)) Konus-Wind observation of a series SGR 1806 – 20 bursts on 041005. // 6 октомври 2004.
  11. ((en)) The giant outburst from SGR 1806 – 20. // 29 декември 2004.
  12. ((en)) Very high activity of SGR 1806 – 20. // 22 декември 2004.
  13. ((en)) VLA observations of SGR 1806 – 20. // 3 януари 2005.
  14. ((en)) SGR1806 VLA Observations. // 3 януари 2005.
  15. ((en)) Second-epoch VLA observations of SGR 1806 – 20. // 4 януари 2005.
  16. ((en)) Second Epoch VLA observations of SGR 1806 – 20. // 4 януари 2005.
  17. ((en)) Third epoch observations of SGR 1806 – 20 with VLA. // 5 януари 2005.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]