STS-51L

STS-51L
	STS-51L
Данни за кораба
Име на кораба	„Чалънджър“
Полет на совалка №	25
Полет на „Чалънджър“ №	10
Стартова площадка	КЦ Кенеди, стартова площадка 39B
Старт	28 януари 1986 16:38:00 UTC
Продължителност на полета	1 минута 13 секунди (6 денонощия 0 часа 34 минути – планирани)
Изминато разстояние	29 км
Височина на орбитата	280 km (план)
Апогей	295 km (план)
Перигей	285 km (план)
Наклон на орбитата	28,45° (план)
Период	90,4 мин (план)
Маса	на старта: 121 778 кг; при приземяването: 90 584 (план) кг; полезен товар: 21 937 кг
Данни за екипажа
Членове на екипажа	7
Снимка на екипажа
	; от ляво надясно седнали: Смит, Скоби, Макниър, прави: Онизука, Маколиф, Джарвис, Резник,
Свързани космически мисии
STS-61C	STS-26
	STS-51L в Общомедия

STS-51L e двадесет и петата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и десети последен полет на космическата совалка Чалънджър. За първи път совалката стартира от площадка 39В на Космическия център „Кенеди“, Флорида. Мисията приключва с катастрофа 73 секунди след старта, при което загиват всичките седем члена от екипажа на космическия кораб. Полезния товар на Чалънджър е спътник TDRS-2.

Екипаж

Основен екипаж

Пост	Астронавт
Командир	Френсис Скоби втори космически полет
Пилот	Майкъл Смит първи космически полет
Специалист на мисията 1	Джудит Резник втори космически полет
Специалист на мисията 2	Елисън Онизука втори космически полет
Специалист на мисията 3	Роналд Макниър втори космически полет
Специалист по полезния товар 1	Грегъри Джарвис първи космически полет
Специалист по полезния товар 2	Криста Маколиф първи космически полет

Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Дублиращ екипаж

Пост	Астронавт
Специалист по полезния товар 2	Барбара Морган

Полетът

Стартът на Чалънджър (253 kB)

Разрушаването на совалката (346 kB)

Програмата на мисия STS-51L включва извеждане в орбита на спътника TDRS-2, наблюдение на Халеевата комета, планиран е и проекта „Учител в космоса“ – преподаване на няколко урока за ученици от орбита.

Полетът е първата орбитална мисия на САЩ, която приключва със смъртта на астронавтите. Това е и първият американски пилотиран космически полет, по време на който астронавтите не достигат до космоса. Изобщо първият такъв полет в света е „Союз 18-а“, но при него двамата космонавти оцеляват. Бордният инженер Грегъри Джарвис първоначално е планирано да лети в предишния полет на совалка (STS-61C), но е заменен с конгресмен Уилям Нелсън. Проекта „Учител в космоса“ е осъществен 21 години по-късно от дубльорката на Криста Маколиф – Барбара Морган по време на мисия STS-118, осъществена от совалката Индевър.

Галерия

Сивият дим, излизащ от десния ускорител.
Стартът на Чалънджър, мисия STS-51L.
58-^ма секунда: пламъкът с температура около 3200° започва да прогаря външния резервоар на совалката.
73-^та секунда: „Чалънджър“ започва да се разпада.
Совалката в облаците от гориво и окислител веднага след взрива.
Символичен гроб на членовете на екипажа на мисия STS-51L в Национално гробище Арлингтън

Външни препратки

STS-51L План на мисията от сайта на НАСА