Scopus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Scopus
Уеб адресscopus.com
Тип на сайтаТърсене по научни публикации
Регистрация77,8 милиона публикации
ЕзикОколо 40 - 50 езика
ПритежателElsevier
Създаден отЕлзевир
Създаване15 март 2004 г.
Настоящ статусАктивен
Scopus в Общомедия

Scopus (Скòпус) е библиографска и реферираща база данни за резюмета и цитати и инструмент за проследяване на цитируемостта на статиите, публикувани в научните издания. Базата данни индексира научни и търговски списания, материали от конференции и серийни книжни издания в предметни области от най-високо ниво: науки за живота, хуманитарни и социални науки, физически науки и здравни науки. Всички списания, обхванати от базата данни Скопус, се преглеждат всяка година за достатъчно високо качество на публикациите според 4 вида цифрови мерки за качество на всяко заглавие: H-индекс (индекс на Хирш), CiteScore, индикатор SJR и научно класиране на изданието (SNIP). Това се извършва от Консултативен съвет за избор на съдържание (на английски: Content Selection & Advisory Board).[1][2][3]

Разработчик и собственик на Scopus е издателската корпорация Elsevier (Елзевир). Сформиран е „Борд от съветници“, наблюдаващ потенциалния конфликт на интереси между платформата и нейния собственик, който в същото време е и крупен производител на съдържание.

Базата данни е достъпна при условията на онлайн регистрация. Търсачката на Scopus е интегрирана с търсещата система Scirus за претърсване на уеб страници и патентна база данни. Търсенията в Scopus също включват търсения в база данни за патенти LexisNexis, макар и с ограничена функционалност.

Обемът на данните непрекъснато нараства: [4]

  • През периода 2004 – 2009 г. Скопус индексира 18 000 научни издания по технически, медицински и хуманитарни науки от 5000 издатели.
  • Около 2016 г. базата обхваща 36 377 заглавия (22 794 активни заглавия и 13 583 неактивни заглавия) от приблизително 11 678 издатели, от които 34 346 са рецензирани списания.
  • Към януари 2020 г. Скопус индексира около 77,8 милиона публикации от повече от 25 100 издания, повече от 9,8 милиона доклада от конференции и 44 милиона патента. [5][6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kulkarni, A. V. и др. Comparisons of Citations in Web of Science, Scopus, and Google Scholar for Articles Published in General Medical Journals // JAMA 302 (10). 2009. DOI:10.1001/jama.2009.1307. с. 1092–6.
  2. Salisbury L. – Web of Science and Scopus: A Comparative Review of Content and Searching Capabilities // The Charleston Advisor. — 2009.
  3. Solomon E. – Types of Open Access Publishers in Scopus // Journal of Business &amp. — 2013. — Вып. 1. — С. 16-26. — DOI: 10.3390/publications1010016.
  4. ((en)) About Scopus // Scopus Info. Elsevier. Посетен на 18 ноември 2016.
  5. Schottem M., Aisati M., Meester W., Steiging S., Ross C. – A brief history of Scopus: The World's Largest Abstract and Citation Database of Scientific Literature // Research Analytics. Boosting University Productivity and Competitiveness through Scientometrics. — 2018.
  6. Stahlschmidt S., Stephen D. – Comparison of Web of Science, Scopus and Dimensions databases // KB Forschungspoolprojekt 2020. — 2020. — С. 1-37.