Siemens EuroSprinter ES-64

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Siemens EuroSprinter
DB 182 002.JPG
Обща информация
Производител Flag of Germany.svg Сименс Мобилити, Kraus-Maffei, Германия
Производство от 1996 г.
Следващ модел Siemens ES 2007
Междурелсие 1435 mm mm
Предназначение магистрален
Колоосна формула Bo′-Bo′
Период на експлоатация в България от 2016 г.
Друга информация
Спецификации
Дължина 19 580 mm
Маса 86 – 87 000 kg
Максимална мощност 4200 – 6400 kW
Максимална скорост 140 – 230 km/h
Вид ток и напрежение 1,5 kV DC; 3 kV DC; 25 kV AC 50 Hz; 15 kV ​16 2⁄3 Hz AC
Тип на предавката електрическа
Натоварване на ос 21,25 – 21,75 t
Диаметър на задвижващите колооси 1250 mm
Siemens EuroSprinter в Общомедия

Фамилията „EuroSprinter“ е модулна концепция за строеж на електрически локомотиви на „Siemens“ за европейския пазар. Заводското означение в „Siemens“ е ES 64 (ES от EuroSprinter и 64 – мощността 6400 kW).

Разработени са няколко варианта, които се добавят в името като допълнителна буква (U – универсален, P – прототип и F – товарен) и броя на поддържаните електроенергийни системи (2 – два типа, 4 – четирите системи, които се използват в Европа).

Първият прототип ES 64P е построен през 1992 г., като се очаква „Deutsche Bahn“ AG да поръча голям брой локомотиви като заместител на остаряващия вече „Einheits-Elektrolokomotiven“. Външният вид е подобен на по-ранния модел на Siemens / Krauss-Maffei, произведен през 1991 г. и използващ два вида напрежение серия RENFE 252. На него е инсталирана и трифазна асинхронна задвижваща технология, въведена вече в серия DB 120. Това е първият трифазен локомотив на „Siemens“. На 6 август 1993 г. поставя световен рекорд за скорост (310 км/ч) за трифазен локомотив на линията Хановер – Вюрцбург.[1] Прототипът е бил използван за тестове в няколко страни от Европа (Норвегия, Испания, Португалия, Германия). Прототипът получава серия и номер DB 127 001 и все още е в експлоатация.

Стандартни типове[редактиране | редактиране на кода]

ES 64 F[редактиране | редактиране на кода]

DB серия 189

ES 64 F е локомотив с мощност от 6400 кW и максимална скорост от 140 km/h за тежък товарен и пътнически трафик. Използват се както от „Deutsche Bahn“, така и от частния железопътен транспорт „ITL“, притежаващ два от тях. Използват се основно за товарни влакове.

ES 64 F4[редактиране | редактиране на кода]

ES 64 F4 е локомотив с мощност от 6400 кW и максимална скорост от 140 km/h. Този тип се използва основно за товарни влакове, но и за нощните пътнически влакове на „CityNightLine“.

ES 64 F4 е с възможност за работа за четирите напрежения, най-често срещани в Европа: 15 kV и 25 kV променлив ток и постоянен ток 3 kV и 1,5 kV.

Те се използват от „Deutsche Bahn“ AG като (серия 189) и от швейцарските железници (SBB) – серия Re 474. Освен това шведската фирма „Hector Rail“ има два локомотива от тип 441.

ES 64 U2[редактиране | редактиране на кода]

Типът ES 64 U2 първоначално е разработен за австрийските железници ÖBB като универсален локомотив. С мощността си от 6400 kW и максимална скорост от 230 km/h, локомотивът успешно обслужва както товарни, така и пътнически влакове. Сериите ÖBB 1016 (15 kV) и 1116 (15 kV и 25 kV) са наречени „Taurus“. По-късно и други железопътни компании са доставяли локомотиви от този тип – „Deutche Bahn“ AG (25 броя, серия 182) и MÁV – серия 1047.

ES 64 U4[редактиране | редактиране на кода]

ES 64 U4 е възникнал като по-нататъшно развитие както на ES 64 F4, така и на ES 64 U2. Това е универсален локомотив, подходящ различни системи на електрозахранване. 50 броя са доставени на ÖBB като серия 1216, известен също като Taurus III. Няколко други железопътни компании също използват тези машини.

На 2 септември 2006 г. е поставен световен рекорд за скорост от локомотив на ÖBB 1216 050 (ES 64 U4) – 357,0 km/h на високоскоростната линия Нюрнберг – Инголщат.[2]

Локомотиви, строени на базата на ES 64[редактиране | редактиране на кода]

DSB EG[редактиране | редактиране на кода]

След построяването на моста над датските протоци (Great Belt Fixed Link) датските железници DSB поръчват 13 единици клас EG, доставени в периода 1999 – 2000 г. За осигуряване на максимално теглително усилие колоосната формула е променена на Co'Co'. Теглителната сила на тази версия е 400 kN вместо обичайните 300 kN, а дължината на локомотива е 20,95 m. Този вариант е най-близък при проектирането до второто поколение ES 64 F2, с възможност за работа с 15 kV и 25 kV AC.

Сравнителна таблица[редактиране | редактиране на кода]

ES 64 P ES 64 U2 ES 64 U4 ES 64 F ES 64 F4 DSB EG
В експлоатация от 1992 2000 2005 1996 2003 1999
колоосна формула Bo’-Bo’ Bo’-Bo’ Bo’-Bo’ Bo’-Bo’ Bo’-Bo’ Co’-Co’
система на захранване (kV/Hz) 15 / 16,7 15 / 16,7
25 / 50
15 / 16,7
25 / 50
3 =
1,5 =
15 / 16,7 15 / 16,7
25 / 50
3 =
1,5 =
15 / 16,7
25 / 50
Мощност, kW 6400 6000 6400 6400 6400 (25/15 kV)
6000 (3 kV)
4200 (1,5 kV)
6500
Часова мощност, kW 7000 6400
Теглителна сила, kN 300 300 304 300 300 400
Максимална скорост, km/h 230 230 230 140 140 140
Маса, t 86 86 86 86 86 129
натоварване на ос, t 21,5 21,25 21,8 21,7 21,75 22
DB серия (брой) 127 (1) 182 (25) 152 (170) 189 (90)
ÖBB серия (брой) 1016/1116 (332) 1216 (50) 1890 (?)
ITL (брой) 152 (2) 189 (2)
SBB серия Re 474 (12)
MÁV серия 470 (10)
GySEV серия 1047 (5)
SŽ серия 541 (32)
„Mitsui Rail Capital Europe“ (1) (60) - (ок. 105)
Общо 1 ок. 432 ок. 93 172 ок. 230 13

Белгия – серия HLE 18 и HLE 19[редактиране | редактиране на кода]

Доставени са на два пъти по 60 броя през 2006 и 2008 г. Предназначени са за обслужване на пътнически влакове. Разпределени са в две серии: 96 броя HLE 18 и 24 броя HLE 19. Разликата между тях е в системата на закачване на вагоните (серия 18 е със стандартен винтов спряг, а серия 19 е с автосцепка). Производственото им означение в „Siemens“ е ES 60 U3. Възможността им за работа е при три напрежения: 1500 V DC, 3000 V DC, 25 kV 50 Hz AC. Мощността им е 6,000 kW (25 kV), 5,000 kW (3,000 V) и 2,400 kW (1,500 V).

Гърция – серия ОSE 120[редактиране | редактиране на кода]

Това са първите електрически локомотиви в експлоатация в Гърция. От 1996 до 2001 г. са доставени 30 броя. Този вариант е най-близък при проектирането до прототипа ES 64 Р, като са променени мощността (5 000 kW или 6700 к.с.) и електрическата система (25 kV AC).

Китай[редактиране | редактиране на кода]

Закупени са 20 локомотива въз основа на споразумение за трансфер на технологии между „Siemens“ и Китай. Основана е съвместна компания с „Zhuzhou Electric Locomotive Works“ (ZELW) за производството им през 1997 г. Първите три локомотива са построени от „Siemens“ в Австрия, а останалите 17 са построени в Китай. Производството на локомотива приключва през 2004 г. Особеното е, че локомотивите са съчленени (по 2) за постигане на по-голяма мощност. Означени са със серия DJ1.

На базата DJ1 е разработен по-мощният DJ4 или HXD1B. На 18 август 2007 г. „Siemens“ и ZELW подписват договор с Министерството на железниците на Китай за строителство на 500 локомотива на базата на EuroSprinter. Тези локомотиви са сред най-мощните в света със своите 9,6 MW (12,900 к.с.).

Корея[редактиране | редактиране на кода]

От 2000 г. националните корейски железници „Korail“ поръчва 85 броя локомотиви на базата на ES 64 F. Два от тях са изцяло като ES 64 F (серия 8100) и 83 са с мощност 5200 kW и максимална скорост 150 км/ч (серия 8200).

Siemens ACS-64[редактиране | редактиране на кода]

Електрически локомотив, проектиран от „Siemens Mobility“ за използване в Североизточния коридор (НЕК) и коридора Keystone в североизточната част на САЩ. Дизайнът се основава на локомотивите „Siemens“, създадени за използване в Европа и Азия, но с промени в съответствие с американските стандарти. ACS-64 се строи в завода на „Siemens“ във Флорин, Калифорния. Мощността на локомотива е 6,4 kW (8600 к.с.), а максималната скорост – 217 км/ч.

Първите 70 локомотива са построени за Амтрак, за да заменят остарелите AEM-7 и ненадеждните локомотиви HHP-8. Първият ACS-64 влиза в експлоатация през февруари 2014 г., а доставките продължават до август 2016 г.

Регионалната железопътна компания „SEPTA“ в Югоизточна Пенсилвания е поръчала 15 локомотива ACS-64, които се очаква да влязат в експлоатация през 2018 г. по железопътните линии на оператора.

По-нататъшно развитие[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. локомотивите Eurosprinter (електрически) и Eurorunner (дизелови) са заменени от платформата Siemens ES 2007. Тя от своя страна е заменена от платформата Siemens Vectron. Най-важните промени са новата форма на челото на локомотива, която отговаря на по-строгите европейски стандарти за сблъсък и използването на по-съвременна технология на електрическите системи. Производството на Eurosprinter не е прекратено веднага и продължава да се предлага в следващите няколко години.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

информация

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Weltrekord für Drehstromlok. In: Die Deutsche Bahn. Nr. 9/10. Darmstadt 1993, S. 723. ISSN 0007-5876
  2. Siemens File on Record Run. //