T-J модел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

През 1977 година за първи път Йозеф Спалек извлича t-J теорията от модела на Хъбърд. Той описва силно корелирани (т.е. свързани или зависещи едни от други) електронни системи за по-акуратно решение на проблема при високотемпературната свръхпроводимост.

Хамилтонианът на такъв вид фермионна система от тип t-J е [1]:

където

  • сумирането по i и j отговаря за взаимодействие между най-близки съседи,
  • и са фермионните оператори на раждане и унищожение,
  • σ е спиновата поляризация,
  • t е интеграл на движение, който описва преместването (идва от английски hopping) на даден електрон в решетката,
  • J е константа на връзката ,
  • U е електромагнитния Кулонов потенциал на отблъскване,
  • е общият брой на частиците в даден възел i, докато
  • и са спиновете в съответните възли i и j в решетката.

Връзка с високотемпературната свръхпроводимост[редактиране | редактиране на кода]

Хамилтонианът на t1-t2-J модела по отношение на т. нар. двукомпонентни бозе-спинорни полета ( CP1 полета) е: [2]

където и са фермионните оператори на раждане и унищожение; и са векторите на спина съответно във възлите i и j на решетката, докато и действат върху ограничено Хилбертово пространство, а двойно заетите състояния се изключват (h.c. са допълнителни ермитово спрегнати членове). Сумите в гореспоменатото уравнение са по всички решетъчни възли в двумерна квадратна решетка, докато с ⟨...⟩ и ⟨⟨...⟩⟩ са означени съответно най-близките и следващите най-близки съседи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Spałek, J. t-J Model Then and Now: a Personal Perspective from the Pioneering Times // Acta Phys. Polon. A 111. 2007. DOI:10.12693/APhysPolA.111.409. с. 409.
  2. Karchev, N. Generalized CP1 model from the t1-t2-J model // Phys. Rev. B 57. 1998. DOI:10.1103/PhysRevB.57.10913. с. 10913.