Пребогатият часослов на херцог дьо Бери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Très riches heures du Duc de Berry)
Пребогатият часослов на херцог дьо Бери
Les Très Riches Heurs du Duc de Berry
Създаден15 век
Франция
Видчасослов
Пребогатият часослов на херцог дьо Бери в Общомедия

Пребогатият часослов на херцог дьо Бери (на френски: Les Très Riches Heures du duc de Berry) е богато илюстрован часослов, чиято изработка е възложена от Жан, херцог на Бери около 1410 г. Вероятно най-важният илюстрован ръкопис на XV в., наричан още „le roi des manuscrits enluminés“ („кралят на илюстрованите ръкописи“). Състои се от 206 листа (412 страници) с размер 29x21 см, 131 от които са с големи миниатюри, а много други са с гранични украси или с украсени начални букви, които въпреки малкия си размер са връхна точка на международната готика (период на готическото изкуство). Около триста главни букви са украсени. Върху книгата се работи в период от над един век най-вече от братята Лимбург, Бартелеми ван Ейк и Жан Колом. Книгата днес е ръкопис 65 в Музей „Конде“, Шантии, Франция.

Илюстрации[редактиране | редактиране на кода]

За часослов е било естествено да се съберат илюстрации на сезоните, но тези в Пребогатия часослов са изключителни и новаторски по своя обхват, сюжет, композиция и артистично и техническо изпълнение. Повечето изобразяват замъците на херцога на заден план и са изпълнени с подробности за насладите и месечния труд, от двора на херцога до неговите селяни, съответствие на молитвите за съответния момент. Всяка илюстрация е увенчана със съответното си полукълбо, показващо слънчева колесница, знаците и положението на Слънцето по зодиака и изброяващо дните на месеца:[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Автори[редактиране | редактиране на кода]

Откриването на Животворния кръст

Ръкописът е илюстрован между 1412 и 1416 г. от братята Лимбург за техния покровител. Писането, илюстрираните главни букви, граничните украси и позлатяването най-вероятно са изпълнени от други специалисти, които са неизвестни. Братята Лимбург оставят книгата недовършена и неподвързана при смъртта си и след тази на херцог дьо Бери през 1416 г. творбата преминава в ръцете на братовчеда на херцога, Рене I Анжуйски, за когото върху книгата работи т.нар. Майстор на сенките, който най-вероятно е Бартелеми д’Ейк през 40-те години на 15 век. Четиридесет години по-късно Карл I, херцог на Савоя възлага на Жан Колом да довърши картините между 1485 и 1489 г. Картините на Колом и на Майстора на сенките (Бартелеми д’Ейк) са лесно различими от тези на братята Лимбург.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фамилна енциклопедия Larousse. Том 6: Живопис, архитектура, скулптура, София,2001 г.
  2. С. Дзуффи. Большой атлас живописи. – М.: Олма-Пресс, 2002. – С. 44. – 431 с. – ISBN 5-224-03922-3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]