VIII Августовски легион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Печат на VIII Августовски легион на тухла, Бад Хомбург
Аврелий на Септимий Север в чест на VIII Августовски легион: IMP(erator) CAE(sar) L(ucius) SEP(timius) SE-V(erus) PERT(inax) AVG(ustus), LEG(io) VIII AVG(usta), TR(i) P(ia) CO(n)S(tans)

VIII Августовски легион (Legio VIII Augusta) е римски легион.

Сформиран е през 59 пр.н.е. от Юлий Цезар и действа най-малко 400 години след това (до началото на 5 век). Неговият символ е Бик, както на всички Цезарови легиони. Нарича се още и Legio VIII Gallica (Галски) и Legio VIII Mutinensis (Моденски)

Това е един от най-старите легиони на империята. Сформиран е в Южна Галия и е забележителен с това, че е един от първите легиони, в които служат не римски граждани, а гали, жители на провинциите. При създаването си получава името Gallica (Галски).

Цезар участва с легиона в Галските войни от 58 пр.н.е. до 49 пр.н.е. През 49 пр.н.е. легионът участва в гражданската война и е стациониран в Апулия.

Окавиан сформира легиона от неговите ветерани отново през 44 пр.н.е. и през 43 пр.н.е. се бие с него против Марк Антоний в битката при Мутина (днес Модена). За кратко време легионът носи допълнителното име Mutinensis (Мутински или Моденски). През 42 пр.н.е. легионът участва в Битката при Филипи против Брут. През зимата 41/40 пр.н.е. участва в Перузинската война против брата на Брут Луций Антоний при обсадата на Перуджа.

Участва в битките против Секст Помпей на Сицилия, през 31 пр.н.е. участва в Битката при Акциум против Марк Антоний.

През 31 пр.н.е. като Legio VIII Gallica (Галски) е прехвърлен в дн. Тунис, а част от него вероятно взема участие в Кантабрийската война (29 пр.н.е. до 19 пр.н.е.). След това e на Балканите, където е наричан „Augusta“. След това е стациониран в Мала Азия, от 9 пр.н.е. е в Poetovio (Птуй, Словения), където пази Кехлибарения път. През лятото 14 г. от н.е. е в общ летен лагер в Панония с XV Аполонов легион и IX Испански легион. Трите легиона се бунтуват и са укротени от Юлий Цезар Друз, след което отиват в зимните си лагери.

През 44 г. LEG VIII е изместен от Poetovio в Нове (Novae) в Мизия (край дн. гр. Свищов, България). Участва в боевете против Митридат II царят на Боспорското царство на Крим и 46 г. в завладяването на Тракия.

По времето на император Нерон (54–68) заради боевете против сарматите, даките и роксоланите получава името bis Augusta (два пъти възвишен).

През 70 г. легионът е изместен на Рейн в Германия, където с командир Квинт Петилий Цериал участва в порушаването на Батавското въстание.

През 77 г. император Веспасиан заселва ветерани в новооснованата колония Colonia Flavia Pacis Deultemsium, близо до днешен Бургас, в Тракия, за да романизира неспокойния регион. От 79 до 81 г. легат на легиона е Луций Антисций Рустик.

Император Комод (177-192) дава на легиона почетната титла Pia Fidelis Constans Commoda. През 193 г. легионът се присъединява към Септимий Север (193-211). Император Каракала (211–217) дава на легиона почетната титла Antoniniana. През 233 г. Александър Север (222–235) дава на легиона почетната титла Augusta Severiana.

През гражданската война между Галиен (253-268) и Постум (260-269), легионът помага на Галиен и получава почетните имена като V, VI, VII Pia fidelis (пет-, шест-, седем пъти верен и възвишен).

Знаците на Octavani-те, 5 век

През 4 век части на LEG VIII и II Италийски легион са стационирани в Divitia (до Кьолн) в Долна Германия. Името на легиона се среща в надпис от 371 г, открит в Бад Цурцах, Швейцария, и гласящ: „LEGIO OCTA (via August) ANENSIUM“. През 5 в. е споменат в Notitia Dignitatum като Octavani и е причислен към палатинските легиони[1].

Главната част на легиона Octavani е стационирана заедно с XII Победоносен легион (Legio XII Victrix) в Argentoratum (Страсбург). Около 400 г. легионът е изтеглен в Италия от Стилихон и трябва да пази Италия от вестготите и скоро след това престава да съществува.

През 420 г. Octavani е под командването на Magister Peditum per Italiam, вероятно старите legio comitatensis LEG VIII Augusta, които са повишени на Legio palatina.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Historical LEGIO VIII AUGUSTA

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]