Вабанк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Va banque)
Игра на фаро през 18 век

Вабанк[1] (на френски: Va banque или Vabanque) е хазартно понятие от играта на карти фаро (Pharo или Faro), която е била популярна през 18 и 19 век. Подобно е на решението за „банка“ („banco“) в „chemin de fer“, форма на играта Baccarat. Това означава, че играчът залага равен на текущата сума пари в „банката“ на играта. Обикновено вабанк е рисков избор, тъй като играчът поставя всичко на карта, той е „all in“ и може да загуби всичко или да спечели еднаква сума.

Други значения[редактиране | редактиране на кода]

Терминът става особено популярен след разговор между Херман Гьоринг и Адолф Хитлер по случай британското обявяване на война през 1939 г., когато полската криза достига своя връх преди Втората световна война. Гьоринг съветва Хитлер: „Нека напуснем играта вабанк“, на което Хитлер отговаря: „Аз винаги играя вабанк в живота си".[2][3][4]

В преносен смисъл фразата има значението на рисков ход със залог на всичко.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Правопис
  2. Fest, Joachim C.; Winston, Richard (trans) and Winston, Clara (trans). Hitler New York: Vantage Press, 1975. p.609 ISBN 0-394-72023-7
  3. Henry Picker: Hitlers Tischgespräche. Ullstein TB 26509, zitiert nach Guido Knopp Hitlers Helfer I, Seite 107
  4. Andreas Hillgruber: Die gescheiterte Großmacht. Eine Skizze des Deutschen Reiches 1871-1945. Droste, Düsseldorf 1980, S. 90.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Va banque в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​