Vanitas

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Vanitas (лат. vanitas, букв. – „суета, тщеславие“) e жанр в живописта от епохата на барока.

Представлява алегоричен натюрморт, в центъра на който традиционно е изобразяван човешки череп. Тези картини от най-ранния етап на развитие на натюрморта в историята на изкуството са предназначени за да напомнят за преходността на живота (Memento Mori), безсмислието на удоволствията и неизбежността на смъртта. Най-широко жанрът е застъпен във Фландрия и Холандия през XVI и XVII век, като има примери и във Франция и Испания. Исторически това е времето на контрареформацията.

Стилът на жанра се свърза с библейския стих от Еклесиаста: Vanitas vanitatum et omnia vanitas.

Теми[редактиране | редактиране на кода]

Vanitas като тема е бил обичаен в средновековното погребално изкуство, примери за които са най-вече скулптурите. До XV век те могат да бъдат изключително мрачни и подробни, отразявайки повишена мания към смъртта и разлагането, което може да се види в Ars moriendi, Danse Macabre и припокриващия се мотив Memento mori. През Ренесанса, с популяризирането на натюрморта като жанр, такива мотиви стават по-индиректни.

Мотиви[редактиране | редактиране на кода]

Общи символи на този жанр са черепите, които напомнят за сигурната смърт; гнили плодове (разпад, гниене); мехурчета (краткостта на живота и внезапната смърт); дим, часовници (краткост на живота); музикални инструменти (раткост и ефимерна природа на живота). Плодове, цветя и пеперуди могат да се тълкуват по същия начин, а обелен лимон е, като живота, привлекателен за гледане, но горчив на вкус.

Vanitas извън визуалното изкуство[редактиране | редактиране на кода]

В съвременното изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници и литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Raymond J. Kelly. To be, or not to be : four hundred years of vanitas painting
  • Naomi Popper-Voskuil. Selfportraiture and vanitas still-life painting in 17th- century Holland
  • Звездина Ю. Н. Эмблематика в мире старинного натюрморта: К проблеме прочтения символа. М., 1997.