Направо към съдържанието

Vestas

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Vestas Wind Systems A/S
Vestas Wind Systems A/S
Основното седалище в Орхус, Дания
Основното седалище в Орхус, Дания
ТипПублична (Aktieselskab)
Търгувана катоOMX: VWS
ИндустрияМашиностроене
Основаване1945 г.;
преди 80 години (1945)
ОснователПедер Хансен
СедалищеОрхус, Дания, Дания[1]
Ключови личности
  • Хенрик Андерсен
    (президент и CEO)
  • Берт Нордберг
    (председател)
Служители29 427 (края на 2021)[2]
ПродуктиВятърни турбини
Годишни приходиПовишение 15,59 млрд. € (2021)[2]
Оперативна печалбаПонижение 322 млн. € (2021)[2]
Чиста печалбаПонижение 176 млн. € (2021)[2]
АктивиПовишение 19,71 млрд. € (2021)[2]
СобственикBlackRock
Уебсайтvestas.com
Карта Местоположение
Vestas в Общомедия

Vestas Wind Systems A/S е датска компания, която произвежда, продава, инсталира и обслужва вятърни турбини. Основана е през 1945 г. Компанията разполага с производствени предприятия в Дания, Германия, Нидерландия, Тайван, Индия, Италия, Румъния, Обединеното кралство, Испания, Швеция, Норвегия, Австралия, Китай, Бразилия, Полша[3] и Съединените щати,[4] като дава работа на 29 000 души в световен мащаб.[5]

Към 2013 г. тя е най-голямата компания за вятърни турбини в света.[6]

Дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Към 2019 г. Vestas е инсталирала над 66 000 вятърни турбини с обща мощност от 100 GW в над 80 държави на пет континента.[7] Към 9 януари 2019 г. компанията е изградила производствени предприятия за турбини в повече от 12 държави, сред които Китай, Испания и САЩ.[8][7]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Vestas води началото си от 1898 г., когато Ханс Смит Хансен купува ковачница в Лем, Западна Ютландия, която работи като семеен бизнес.[9] През 1928 г. работилницата започва производство на метални прозорци за промишлени сгради. След Втората световна война, през 1945 г. синът на Ханс Педер Хансен основава компанията Vestas (Vestjysk Stålteknik A/S – „Западноютландска стоманена технология“ АД). Първоначално компанията произвежда домакински уреди, а през 1950 г. се насочва към селскостопанско оборудване, през 1956 г. – към междинни охладители (топлообменници), а през 1968 г. – към хидравлични кранове.

През 1978 г. специалистите на Vestas започват да разработват вятърна турбина. Навлиза в производството на вятърни турбини през 1979 г.[10] През 1980 г. Vestas започва масово производство на турбини с мощност 55 kW. През 1983 г. е открито дъщерно дружество на компанията в САЩ, Vestas North America, Ltd.; до края на 1985 г. Vestas е продала 2500 турбини в САЩ.

От 1989 г. фирмата произвежда изключително вятърни турбини.[11] През 1997 г. компанията пуска в производство модела NTK 1500/60. Продуктът е проектиран от датчанина Тимъти Якоб Йенсен и печели награди за иновация.[12] В края на 1986 г. компанията се преименува на Vestas Wind Systems A/S

Vestas V47-660 kW вятърна турбина в Американския център за вятърна енергия в Лъбък Тексас

През ноември 1991 г. компанията построява своята 1000-на турбина в Дания.

1994 г. – компанията има 765 служители.

1995 г. – компанията построява офшорна вятърна турбина. За цялата 1996 г. компанията произвежда вятърни турбини с обща мощност 303 MW.

2002 г. – Vestas инсталира прототип на своя турбина с мощност 3 MW.

През 2000 г. Vestas има 32% дял от световния пазар на вятърни турбини; през тази година компанията продава 1434 MW вятърни турбини при световен пазар от 4500 MW.

През 2003 г. делът на Vestas на световния пазар на вятърни турбини е 23%, а през 2009 г. този дял спада на 12,5% (по света се появяват много нови производители).[13]

През юни 2010 г. компанията започва да разработва фундаменти за офшорни вятърни турбини, които да се изграждат в морски райони с дълбочина до 70 метра.[14]

През 2010 г. компанията заема първо място в света по сумарна мощност, произведена през годината, с 5842 MW.[15]

През 2011 г. компанията разкрива подробности за офшорна турбина V-164 с мощност 7,0 MW, която по-късно е премаркирана на номинална мощност 8 MW.[16]

През 2017 г. Vestas инсталира край бреговете на Обединеното кралство вятърна турбина с мощност 9,5 MW и размах на лопатките 187 метра, която по това време е най-мощната вятърна турбина в света.[17]

През 2022 г. Vestas произвежда втората по височина офшорна вятърна турбина в света, с лопатка от 115 метра и енергийна мощност от 15 MW.[18]

През септември 2022 г. Vestas представя най-високата наземна кула за вятърен парк. Структурата с височина 199 метра ще позволи да се достигне зоната на по-силни и по-стабилни ветрове.[ неясно? ] Предвижда се да бъде монтиран генератор[поясни] Vestas V172 с диаметър на ротора 172 метра и мощност 7,2 MW. Планира се[поясни] кулите да бъдат разположени в Германия и Австрия.[19]

Към декември 2022 г. Vestas разполага с прототип на вятърна турбина с мощност 15 MW и твърди, че тя има коефициент на полезно действие от над 60%.[20]

Vestas разполага в САЩ съоръжение за рециклиране на лопатки.[21]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.lobbyfacts.eu
  2. 1 2 3 4 5 Annual report 2021 // с. 8 – 9.
  3. ↑ www.vestas.com, Vestas-. BR // Архивиран от оригинала на 13 април 2020. Посетен на 8 април 2025.
  4. ↑ Goska Romanowicz. Profits soar for top wind turbine maker // Edie.net. Faversham House Group Ltd, 21 март 2007. Посетен на 22 януари 2009.
  5. ↑ About: This is Vestas // Vestas Wind Systems. 16 януари 2023. Посетен на 16 януари 2023.
  6. ↑ Vestas Regains Wind Turbine Market Share Lead in Navigant Study // 26 март 2014.
  7. 1 2 Vestas becomes the first company to install 100 GW of wind turbines // 9 януари 2019.
  8. ↑ Wind as a modern energy source: the Vestas view Архив на оригинала от 2012-02-20 в Wayback Machine.. (PDF).
  9. ↑ www.vestas.com, Vestas -. Profile // Архивиран от оригинала на 23 юни 2020. Посетен на 8 април 2025.
  10. ↑ From 1971-1986: Energy experiments and the brink of disaster // Vestas. Архивиран от оригинала на 23 юни 2020. Посетен на 8 април 2025.
  11. ↑ Beattie, David. Key Players in the Wind Energy: Pausing for Thought // Renewable Energy World. 22 декември 2010. Архивиран от оригинала на 8 септември 2012. Посетен на 8 април 2025.
  12. ↑ Product Design // Jacob Jensen Design studio. Архивиран от оригинала на 13 август 2021. Посетен на 8 април 2025.
  13. ↑ Edward Milford BTM Wind Market Report Архив на оригинала от 2011-09-27 в Wayback Machine., 20 юли 2010 г.(англ.)
  14. ↑ Vestas Launches Offshore R&D Project(англ.)
  15. ↑ Tildy Bayar World Wind Market: Record Installations, But Growth Rates Still Falling Архив на оригинала от 2012-10-08 в Wayback Machine., 4 август 2011 г.(англ.)
  16. ↑ Chris We Wind Turbine Blades Push Size Limits Архив на оригинала от 2013-06-18 в Wayback Machine., 10 юли 2012 г.(англ.)
  17. ↑ 187 mètres: la plus grande éolienne du monde inaugurée en Angleterre // Архивиран от оригинала на 12 юни 2018. Посетен на 13 юни 2018.
  18. ↑ 123-Metre Wind Turbine Blade Rolls Out in China // September 7, 2022.
  19. ↑ Vestas launches 'world's tallest onshore tower for wind turbines' // 29 септември 2022.
  20. ↑ V236-15.0 MW™ // Посетен на 20 април 2023.
  21. ↑ Vestas looks to expand US blade recycling initiative // 16 декември 2021. Архивиран от оригинала на 26 декември 2021.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Vestas&oldid=12654393“.