Дългошпореста теменуга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Viola delphinantha)
Дългошпореста теменуга
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[2]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Малпигиецветни (Malpighiales)
семейство:Теменугови (Violaceae)
род:Теменуга (Viola)
вид:Дългошпореста теменуга (V. delphinantha)
Научно наименование
Boiss., 1843
[ редактиране ]

Дългошпорестата теменуга[3][2] (Viola delphinantha) е вид туфесто полухрастче от семейство Теменугови (Violaceae).

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Растението е балкански ендемит. Разпространено е по варовити скали, скални пукнатини и каменисти места. Среща се на територията на България и Гърция. В България е разпространено в Парилската седловина в Славянка планина на надморска височина между 950 и 1700 метра.[2]

В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.[2][3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Дългошпорестата теменуга е с вдървено коренище. Стъблото му е тънко, изправено и голо с височина около 5 – 30 cm. Листата са приседнали, линейноланцетни или линейни, голи, с една жилка и целокрайни. Прилистниците са подобни на листата. Цветните дръжки са голи и изправени или отклонени. Цветовете му са без миризма, единични, кръгли или широко обратнояйцевидни. Венчелистчетата са розови, като горните са разперени назад и встрани, страничните – разперени встрани и леко извити надолу, а долното на върха врязано, с 2,0 – 3,5 cm дълга, извита и насочена надолу шпора. Плодът му представлява кутийка. Цъфти през май-юли и плодоноси през юли – септември. Размножава се със семена и вегетативно.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Viola delphinantha (Boiss., 1843). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б в г д Пеев, Димитър, Соня Цонева. Дългошпореста теменуга // Червена книга на България. Посетен на 10 май 2021 г.
  3. а б Закон за биологичното разнообразие // lex.bg. Посетен на 2022-10-20.