Направо към съдържанието

Волво Карс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Volvo Cars)
Тази статия е за производителя на леки автомобили. За производителя на товарни автомобили, автобуси и строителна техника вижте Volvo Group.
Volvo Car AB
Volvo Personvagnar AB
Логото от 2022 г.
ТипAktiebolag
Индустрияавтомобилна промишленост
Основаване1927 г.;
преди 99 години (1927)
СедалищеГьотеборг, Швеция
СлужителиПонижение 45 000 (2023)
ПродуктиЛуксозни автомобили
Годишни приходи330,145 млрд. kr (2022 г.)[1]
Чиста печалба17,003 млрд. kr (2022 г.)[1]
Активи330,924 млрд. kr (31 декември 2022 г.)[1]
Собствен капитал117,278 млрд. kr (31 декември 2022 г.)[1]
СобственикGeely
Уебсайтwww.volvocars.com
Карта Местоположение
допълнение
Волво Карс в Общомедия

Volvo Car AB,[3] известен като Volvo Cars (на шведски: Volvo personvagnar, стилизирано като VOLVO в логото на компанията), е шведски мултинационален производител на луксозни автомобили. Централата на Volvo се намира в Торшланда, Гьотеборг. Компанията произвежда SUV, комби и седани. Основната маркетингова стратегия на компанията се фокусира върху безопасността на автомобилите, както и върху шведското ѝ наследство и дизайн.

От 1999 г. насам Volvo Cars е независима от бившия си майчински конгломерат Volvo Group (AB Volvo), производител на тежкотоварни камиони, автобуси и строителна техника (наред с друго), след като през същата година Volvo Group продаде автомобилното си подразделение Volvo Cars на Ford Motor Company за 6,47 млрд. щ.д.[4] На 28 март 2010 г. Ford продава Volvo Cars на загуба на Geely Holding за 1,8 млрд. щ.д.; сделката е финализирана през август 2010 г.[5][6] Volvo Cars е регистрирана на фондовата борса Nasdaq Stockholm през 2021 г., въпреки че Geely Holding все още притежава мажоритарен дял. Volvo Cars и Volvo Group използват едно и също лого на Volvo и си сътрудничат в управлението на Музея на Volvo.

Volvo Cars притежава 18 % от Polestar[7] и 50 % от NOVO Energy (батерии за електромобили), 100 % от Zenseact (софтуер за ADAS) и 100 % от HaleyTek (системи за информация и развлечение, базирани на Android).[8] Към 2022 г. Volvo Cars притежава производствени заводи в Торшланда, Швеция, Риджвил, Южна Каролина, САЩ, Гент, Белгия, и Дацин, Китай.[9]

Логото от 1927 до 1935 г.
Логото от 1956 до 2014 г.

Сигурност

[редактиране | редактиране на кода]
Volvo 850 estate
2002 Volvo S80

Компанията Volvo е създадена като дъщерно предприятие на SKF през 1927 г. След 1950 г. колите на Volvo придобиват репутация на безопасни автомобили, започвайки през 1944 г. с използването на трислойно предно стъкло при моделите PV. Серията PV е сред първите автомобили с т.нар. „безопасно купе“. Екипът дизайнери на Volvo изобретява 'safety cage' и 'crumple zone' концепциите, при които пътниците са предпазени от здрава клетка около тях, а енергията от удара при катастрофа се абсорбира от елементите около клетката. Volvo също така са изобретатели на предпазния колан с триточково заключване, приложен за първи път през 1957 г. и наложен като стандарт при колите им през 1959 г. Всички тези системи за безопасност в днешни дни са стандарт за всички автомобили и са причина за спасяването на много човешки животи.

Volvo е компанията, произвела първа омекотени автомобилни табла в края на 1956 г. при модела Amazon. В края на шейсетте разработва първата детска седалка, гледаща назад. В средата на осемдесетте е въведена горната стоп светлина. Моделът 960 въвежда триточковия колан за средната задна седалка. През 1991 г. е въведена системата Side Impact Protection System (SIPS) при моделите 940/960 и 850. През 1998 г. Volvo представя системата Whiplash Protection System (WHIPS), а през 2004 г. представя системата BLIS, която информира водача за наличие на превозно средство в мъртвата зона на огледалата му. От същата година всички автомобили на Volvo се продават със система за включени фарове през деня. Някои от системите за сигурност са прехвърлени и към продуктовите гами на собственика Ford Motor Company.

Сливания

[редактиране | редактиране на кода]
DAF/Volvo 66

В началото на седемдесетте Volvo купува подразделението за леки автомобили на нидерландската компания DAF и продава техните автомобили като Volvo 340, която става една от най-продаваните коли на английския пазар през осемдесетте.

Volvo, като един от най-големите производители на камиони в света, предприемат стъпката да продадат производство си на леки автомобили като опит да наблегнат на производството на големи превозни средства. Ford от друга страна виждат възможност да придобият един печеливш европейски автомобилен производител. Продажбата е обявена на 28 януари 1998 г., за цена от 6,45 милиарда щатски долара.

В резултат на това името Volvo се използва от две различни компании.

  • Volvo Group – производител на големи превозни средства (камиони, автобуси, земекопни машини)
  • Volvo Cars – производител на автомобили, собственост на Ford Motor Company, част от тяхната Premier Automotive Group, заедно с Jaguar, Aston Martin и Land Rover.

Запазената марка Volvo™ става наполовина собственост на Volvo, наполовина на Ford.

През декември 2008 г. Ford Motor Company пуска Volvo Cars за продажба, след като през същата година отчита загуби.[10] На 28 октомври 2009 г. Ford потвърждава, че след разглеждане на няколко оферти предпочитаният купувач на Volvo Cars е Zhejiang Geely Holding Group, компанията майка на автомобилния производител Geely Auto.[11][12] Окончателното споразумение е подписано на 28 март 2010 г. на стойност 1,8 милиарда щатски долара. До този момент това е най-голямата чуждестранна придобивка на китайски автомобилен производител.[13]

През 2015 г. Volvo за първи път в своята 89-годишна история продава над половин милион автомобила.[14]

През 2024 г. компанията Volvo Cars се отказва от целта си да премине изцяло към електромобили до 2030 г., като коригира стратегията си поради проблеми в сектора.[15]

Модели

[редактиране | редактиране на кода]
1927 Volvo ÖV 4
Volvo 240

Ранни

[редактиране | редактиране на кода]

Трицифрени

[редактиране | редактиране на кода]

Започвайки от серия 140 през 1968 г., Volvo въвежда трицифрената система за номерация на моделите. Първата цифра в номера е серията, втората е броят на цилиндрите, а третата е броят на вратите, така 164 е 1-ва серия, 6-цилиндъра и 4-ри врати. Има и съответните изключения от това правило – 780 например се произвежда с 4-цилиндров мотор с турбина, и 6-цилиндров, но не и 8-цилиндров, както може да се предположи по името.

В производство

[редактиране | редактиране на кода]

Фирмата използва система от букви за типа купе и число за серията, „S“ за седан „C“ за купе или кабриолет и „V“ за комби. „XC“ cross country първоначално е добавено към модела V70 с модифицирано четириколесно задвижване и увеличен просвет. След това от фирмата оставят само XC70 за този модел.

Първоначално Volvo имат идея да използват за комбитата буквата „F“ и съответно на автосалона във Франкфурт 1994 S40 и V40 са анонсирани като S4 и F4. Но от компанията Audi подават оплакване за името S4 и Volvo се съгласяват да добавят втора цифра към модела, но така комбито се казвало F40, което е модел на Ferrari. Това накарало Volvo да променят и буквата от „F“ на „V“,

1998 Volvo V70 wagon

Концептуални

[редактиране | редактиране на кода]

Типове двигатели

[редактиране | редактиране на кода]
  • B4B and B14A – поставян на Volvo PV и Volvo Duett от 1947 до 1956
  • B16 (A and B) – поставян на PV, Duett и Volvo Amazon от 1957 до 1960
  • B18 and B20 – 1.8 L/2.0 L OHV 8v поставян на всички модели от 1961 до 1974.
  • B19, B21, and B23 – fitted от 1975
  • B200 and B230 – 2.0 L and 2.3 L, SOHC 8v поставян на серии 240, 360, 700, 940 от 1985
  • B204 and B234 – 2.0 L and 2.3 L DOHC 16-клапанови двигатели
  • B27/B28 and B280 – 2.7 and 2.8 L SOHC 12v разработен съвместно с Renault и Peugeot
  • B30 – поставян на моделите 164
  • [D24T/TIC] 2.4L straight SOHC 6 Cyl. – Поставян на 740 и 760

Скоростни кутии

[редактиране | редактиране на кода]

Продажби

[редактиране | редактиране на кода]

Продажби на автомобили с марката през 2005 (2004). Източник: DN

По пазари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. САЩ 123 575 (139 155)
  2. Швеция 52 696 (51 464)
  3. Великобритания 38 307 (40 159)
  4. Германия 35 035 (38 085)
  5. Италия 20 533 (19 390)
  6. Нидерландия 18 879 (19 225)
  7. Испания 18 335 (15 925)
  8. Япония 13 427 (13 919)
  9. Белгия 12 638 (12 929)
  10. Канада 11 651 (11 651)

Общо: 443947 (456224)

По модели

[редактиране | редактиране на кода]

1. XC90 85 994
2. V50 83 202
3. S40 75 136
4. V70 70 156*
5. S60 62 528

  • Почти 40% (27 999) от V70, произведени през 2005, са продадени в Швеция, където този модел е най-продаваната кола за последните няколко години.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 4 vp272.alertir.com
  2. ↑ Annual and Sustainability Report 2023 // Volvo Car AB. с. 8, 35, 61, 78, 81, 161. Архивиран от оригинала на 27 март 2024. Посетен на 5 март 2024.
  3. ↑ Volvo Car AB Stock (VOLCAR B) - Quote Nasdaq Stockholm- MarketScreener // 22 август 2024. Архивиран от оригинала на 25 август 2024. Посетен на 25 август 2024.
  4. ↑ Ford Agrees to Pay $6.47 Billion To Buy Volvo's Auto Business // Dow Jones & Company Inc., 29 януари 1999. Архивиран от оригинала на 1 април 2022. Посетен на 13 декември 2021.
  5. ↑ For Volvo, a New Life Under Chinese // Dow Jones & Company Inc., 29 март 2010. Архивиран от оригинала на 29 юни 2022. Посетен на 13 декември 2021.
  6. ↑ Geely Hopes to Boost Volvo Globally // Dow Jones & Company Inc., 29 март 2010. Архивиран от оригинала на 24 май 2022. Посетен на 13 декември 2021.
  7. ↑ ANNUAL AND SUSTAINABILITY REPORT 2022 // Архивиран от оригинала на 11 септември 2024. Посетен на 30 май 2023.
  8. ↑ Volvo Cars takes full ownership of HaleyTek // Архивиран от оригинала на 4 август 2024. Посетен на 4 август 2024.
  9. ↑ Where Are Volvos Made? They Don't All Come from Sweden // 5 септември 2022. Архивиран от оригинала на 5 юни 2024. Посетен на 18 февруари 2024.
  10. ↑ Ford Motor Corporation. Re-Evaluate Strategic Options for Volvo Car Group // Архивиран от оригинала на 8 юли 2009. Посетен на 23 ноември 2010.
  11. ↑ Andrew Clark. Ford set to offload Volvo to Chinese carmaker Zhejiang Geely // London, Guardian, 28 October 2009. Архивиран от оригинала на 9 октомври 2019. Посетен на 4 декември 2009.
  12. ↑ Geely/Volvo deal 'done by Feb' // Autocar, 17 декември 2009. Архивиран от оригинала на 6 април 2023. Посетен на 22 декември 2009.
  13. ↑ Ola Kinnander and Keith Naughton. Geely Seals Takeover of Volvo From Ford; Jacoby Named CEO // Bloomberg, 2 август 2010. Архивиран от оригинала на 5 август 2010. Посетен на 21 август 2010.
  14. ↑ Volvo Car Group. Volvo Cars reports record sales of 503,127 in 2015 // 8 януари 2016. Архивиран от оригинала на 2 July 2017. Посетен на 14 юли 2017.
  15. ↑ Volvo Cars scraps 2030 goal to be fully electric // 4 септември 2024. Посетен на 30 септември 2024.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
собственост на Ford Motor CompanyПродуктова линия на автомобили Volvo, 1960-днес
Тип 1960 1970 1980 1990 2000
0123456789 0123456789 0123456789 0123456789 0123456789
Малки семейни коли 544 66
340
360
480 C30
440 / 460
S40 / V40 S40 / V50
Големи семейни коли Amazon / 120 / 130
140 240 850 S70 / V70 S60 / V70
Duett 740 940
Лимузини 164 760 960 S/V90 S80 S80
260
Спортни P1800 1800S 1800E 1800ES 242 GT 240 Turbo 850 R S/V70 R S60/V70 T5 S60/V70 R
Купета и Кабриолети 262C 780 C70 C70
Всъдеходи XC90
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Volvo Cars в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Волво_Карс&oldid=12892150“.