Направо към съдържанието

Volvo Group

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за производителя на камиони, автобуси и строителна техника. За производителя на леки коли вижте Volvo Cars. За други значения вижте Volvo.
Volvo Group
Aktiebolaget Volvo
Headquarters of Volvo Car Corporation in Torslanda, Göteborg (Gothenburg) built in the late 1960s
Headquarters of Volvo Car Corporation in Torslanda, Göteborg (Gothenburg) built in the late 1960s
ТипAktiebolag
Индустрияавтомобилна промишленост
Основаване1927 г.
ОснователSKF
СедалищеГьотеборг, Швеция[1]
ДиректорМартин Лундстед[2]
Служители102 000[3]
КапитализацияПовишение 197,361 млрд. SEK (2024)
Дъщерни компанииVolvo Bussar
Уебсайтwww.volvogroup.com
Volvo Group в Общомедия

Volvo Group (на шведски: Volvokoncernen; официално Aktiebolaget Volvo, съкратено AB Volvo, стилизирано като VOLVO), е шведска мултинационална производствена корпорация със седалище в Гьотеборг. Наред с основната си дейност – производството, дистрибуцията и продажбата на камиони, автобуси и строителна техника, Volvo доставя също така морски и индустриални двигатели, както и финансови услуги. През 2016 г. тя е вторият по големина производител на тежкотоварни камиони в света чрез своето дъщерно дружество Volvo Trucks.[4]

Volvo е основана през 1927 г. Първоначално занимаваща се с автомобилна промишленост, през ХХ век Volvo разширява дейността си и в други производствени сектори. Автомобилният производител Volvo Cars, също със седалище в Гьотеборг, е част от AB Volvo до 1999 г., когато е продаден на Ford Motor Company. От 2010 г. Volvo Cars е собственост на автомобилната компания Geely Holding Group. Както AB Volvo, така и Volvo Cars използват логото на Volvo и си сътрудничат в управлението на музея World of Volvo в Гьотеборг, Швеция.[5]

Компанията за първи път е регистрирана на Стокхолмската фондова борса през 1935 г., а от 1985 до 2007 г. е регистрирана на американската NASDAQ.[6] Volvo е една от най-големите компании в Швеция по пазарна капитализация и приходи.[7]

В класацията на най-големите публични компании в света Forbes Global 2000 за 2022 г. Volvo заема 274-то място.[8]

Название

[редактиране | редактиране на кода]

Думата „volvo“ произлиза от латински език: първо лице, единствено число, сегашно време на глагола „volvere“ – „въртя се“.[9]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Паметник на Густаф Ларсон и Асар Габриелсон в музея на Volvo в Гьотеборг

Наименованието Volvo първоначално е регистрирано като търговска марка през май 1911 г. с намерението да се използва за нова серия сачмени лагери на компанията SKF. Идеята не просъществува дълго и SKF решава за всички свои продукти с лагери просто да използва не думата Volvo, а инициалите на фирмата като търговска марка.[10]

Компанията е основана през 1915 г. от Асар Габриелсон (Assar Gabrielsson) и Густаф Ларсон (Gustaf Larson) като дъщерно дружество на известния производител на лагери SKF.

На 14 април 1927 г. е произведен първият серийно произвеждан автомобил Jakob OV4 (двигател с мощност 28 к.с., максимална скорост – 90 km/h). Още през 1935 г. Volvo придобива пълна независимост от SKF.

През 1956 г. поста на президент на концерна заема докторът по машиностроене и по икономически науки Гунар Енгелау (Gunnar Engellau). Периодът на неговата работа във Volvo съвпада с разцвета на компанията: през 1956 г. започва износът на шведски автомобили в САЩ (през 1957 г. в Съединените щати са продадени 5000 автомобила от марката Volvo), нараства обемът на производството на автомобили (от 31 000 бройки през 1956 г. до 205 000 бройки през 1971 г.). През тези години във Volvo е работил Болин Нилс, авторът на триточковия предпазен колан. Моделите Volvo PV444 и P120 Amazon стават първите в света, оборудвани с този елемент.

През 1960 г. е пуснат моделът P1800 – двуместно спортно купе. През 1966 г. започва производството на Volvo 140, оборудван с двуконтурна спирачна система и деформируеми зони на каросерията. През 1976 г. конструкторите на Volvo представят кислороден датчик (Ламбда сонда) и каталитичен неутрализатор на отработените газове.[11]

През 1999 г. концернът Volvo продава своето подразделение за леки автомобили Volvo Personvagnar на компанията Ford Motor Company за 6,45 млрд. долара. През декември 2009 г. Ford продава Volvo Personvagnar AB за 1,8 млрд $ на китайската компания Zhejiang Geely Automobile.[12][13] След продажбата правата върху марката и логото на Volvo се притежават едновременно от концерна Volvo и китайската компания Geely.[14][15]

През 2001 г. са придобити Renault Trucks (подразделение за товарни автомобили на Renault) и Mack Trucks.

През 2021 г. е продадено дъщерното дружество UD Trucks (придобито през 2007 г., когато се нарича Nissan Diesel).[16]

Общият обем на производството на Volvo Cars за периода от 14 април 1927 г. до 31 май 2025 г. възлиза на 25 427 512 автомобила, съобщава Volvo Owners Club.[17]

Собственици и ръководство

[редактиране | редактиране на кода]

До 2010 г. най-големият собственик на Volvo е компанията Renault, която притежава около 20 % от акциите. В периода 2010 – 2012 г. тези акции са продадени.[18] В резултат на това най-големият акционер в концерна Volvo AB се оказва инвестиционната компания AB Industrivärden, която притежава 7 % от акциите и 22 % от гласовете.[19]

От 2018 г. 8,2 % от акциите на концерна Volvo AB принадлежат на китайския автомобилен концерн Geely,[20][21] който през 2010 г. придобива подразделението за леки автомобили Volvo Cars.

Дейност

[редактиране | редактиране на кода]

В момента концернът Volvo е шведски доставчик на камиони, автобуси и строителна техника, системи за корабни двигатели и финансови услуги.[22]

Подразделения към 2021 г.:[16]

  • Камиони – производство на товарни автомобили и влекачи, както и тяхното ремонтиране, обслужване, лизинг, 62 % от приходите;
  • Строителна техника – техника за строителство, добив на полезни изкопаеми, извозване на отпадъци, 25% от приходите;
  • Автобуси – градски и междуградски автобуси, тяхното ремонтиране, лизинг, 4% от приходите;
  • Volvo Penta – корабни и лодкови двигатели, дизелови електрогенератори, помпи, 4 % от приходите;
  • Финансови услуги – кредитиране на дилъри и купувачи, застраховане, 4 % от приходите.

Региони на дейност:[16]

  • Европа – Франция, Обединеното кралство, Швеция и др., 43 % от приходите;
  • Северна Америка – 26 % от приходите (САЩ – 22 %);
  • Южна Америка – 8 % от приходите (Бразилия – 6 %);
  • Азия – 17 % от приходите (Китай – 8 %);
  • Африка и Океания – 6 % от приходите.

Търговски марки

[редактиране | редактиране на кода]

Търговската марка Volvo е съвместна собственост на концерна Volvo и компанията Volvo Personvagnar, която принадлежи на концерна Geely.[23] Освен това на концерна Volvo принадлежат следните марки:

  • Volvo Penta
  • Rokbak Prevost
  • Renault Trucks
  • Mack
  • Arquus
  • Prevost
  • Nova Bus

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.lobbyfacts.eu
  2. ↑ Martin Lundstedt appointed President and CEO of the Volvo Group // Volvo Group. Посетен на 14 януари 2026 г.
  3. ↑ www.volvogroup.com
  4. ↑ Annual and Sustainability Report 2016 // Volvo. с. 1. Архивиран от оригинала на 2 юли 2017. Посетен на 8 юни 2017.
  5. ↑ Home // Посетен на 28 октомври 2023.
  6. ↑ Volvo to quit Nasdaq // Toronto Star. 14 юни 2007. Архивиран от оригинала на 20 октомври 2017. Посетен на 15 юни 2017.
  7. ↑ Largest Swedish companies by market capitalization // Посетен на 28 октомври 2023.
  8. ↑ Volvo Group // Forbes. Архивиран от оригинала на 22 октомври 2022. Посетен на 22 октомври 2022. (на английски)
  9. ↑ Источник // Архивиран от оригинала на 8 ноември 2013. Посетен на 3 юни 2024.
  10. ↑ Pederson, Jay P. AB Volvo // International Directory of Company Histories. Т. 67. St. James Press, June 2005. ISBN 978-1-5586-2512-9. с. 378 – 383.
  11. ↑ Murilee Martin. 1979 Volvo 245 DL Is Junkyard Treasure // 1 юни 2021. Архивиран от оригинала на 21 декември 2021. Посетен на 21 декември 2021. (на американски английски)
  12. ↑ Сергей Самсонов. Китайский Форд купил Volvo у американского Архив на оригинала от 2010-04-03 в Wayback Machine. // autonews.ru
  13. ↑ Volvo продан китайцам за $1,8 млрд // Архивиран от оригинала на 8 май 2014. Посетен на 8 май 2014.
  14. ↑ China's Geely turns to Volvo trucks in latest Swedish venture // 27 декември 2017. Архивиран от оригинала на 22 януари 2021. Посетен на 21 декември 2021.
  15. ↑ Офіційний дилер Volvo: ТОВ Віннер Автомотів // Архивиран от оригинала на 21 декември 2021. Посетен на 21 декември 2021. (на украински)
  16. 1 2 3 Annual and Sustainability Report 2021 // AB Volvo. Архивиран от оригинала на 28 октомври 2022. Посетен на 22 октомври 2022. (на английски)
  17. ↑ Volvo Car Production Statistics // Посетен на 23 юни 2025.
  18. ↑ Renault продал последний пакет из 6,5 % акций Volvo за $1,9 млрд Архив на оригинала от 2013-11-12 в Wayback Machine. // Коммерсантъ-Украина
  19. ↑ Largest owners — Largest owners : Volvo Group Global // Архивиран от оригинала на 17 юли 2010. Посетен на 4 ноември 2014.
  20. ↑ Грузовое отделение Volvo купили китайцы // Архивиран от оригинала на 4 януари 2018. Посетен на 31 март 2022.
  21. ↑ Миллиарды с Востока: как китайский инвестор спас Volvo от разорения // Архивиран от оригинала на 31 март 2022. Посетен на 31 март 2022.
  22. ↑ История концерна Volvo // Архивиран от оригинала на 6 декември 2010. Посетен на 18 юни 2010.
  23. ↑ Volvo — home : // Архивиран от оригинала на 4 ноември 2014. Посетен на 4 ноември 2014.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Volvo_Group&oldid=12894856“.