W-CDMA

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от WCDMA)

W-CDMA (на английски: Wideband-Code Division Multiple Access), UMTS-FDD, UTRA FDD, или IMT-2000 CDMA Direct Spread е стандарт за безжичен обмен на информация, използван в мобилните 3G телекомуникационни мрежи. Много често се използва като синоним за UMTS.[1] W-CDMA използва многократен достъп с кодово разделяне и директна последователност (DS-CDMA) и дуплекс с честотно деление (FDD) за постигане на по-високи скорости и поддържане на повече потребители. За сравнение в днешно време се използват многократен достъп с времево разпределение (TDMA) и дуплекс с времево деление (TDD).

Първата в света търговска W-CDMA услуга, FOMA, беше стартирана от NTT DoCoMo в Япония през 2001 г.

Въпреки несъвместимостта със съществуващите стандарти за въздушен интерфейс, късното въвеждане на тази 3G система, и въпреки високата цена за ъпгрейд на изграждане на изцяло нова технология на предавателя, W-CDMA бяха приети и разгърнати бързо, особено в Япония, Европа и Азия, и до края на 2006 г. са вече разположени в над 55 страни.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 3GPP. Draft summary minutes, decisions and actions from 3GPP Organizational Partners Meeting#6, Tokyo (PDF) // 9 октомври 2001. p. 7. (на английски)
  2. GSMWorld Press Release // www.gsmworld.com. Архивиран от оригинала на 2012-09-03. Посетен на 2012-03-03. (на английски)